Българите си имаме конкретна поговорка по въпроса за секса в офис среда. Знаете я: че където човек си вади хляба... не трябва да влиза в интимни взаимоотношения. Защото рано или късно кирливите му ризи също ще бъдат извадени и ще си има професионални проблеми. Е, в разговорната реч изразът е малко по-цветист и анатомично обвързан, но със сигурност се досещате за какво става въпрос. И със сигурност животът ви е докарвал до ситуации, в които се е налагало тревожно да мислите по темата.
Всеки има какво да разкаже - било то от личен опит, или от опита на колеги, познати. Всеки си има своето мнение относно този вид изпълнения на работното място. Ние - също. Но този път ще го запазим за себе си и ще оставим въпроса в сигурните ръце на една дама-професионалист.
Джули Беребицки не е сексолог, а професор по история и неотдавна на световния пазар излезе книгата й "Сексът и офисът: история на пола, силата и желанието". Между кориците тя проследява как американците са променяли отношението си към сексуалността и половата принадлежност на офис работниците. От 1860 насам, тъй като това е годината, в която жени за първи път са били назначени на канцеларски длъжности към Министерството на финансите в САЩ.
Разбира се, книгата прониква дълбоко в темата за сексуалния тормоз, който е очевидният най-голям проблем на интимните отношения (или на намеците за необходимостта от такива) на работното място. Има и други чувствителни аспекти, за които всички се досещаме. Отношенията "шеф - секретарка", наример, но не просто като сюжет за порно филм, а като пряк черен път за домогване до определени облаги. И като ситуация, която поставя в неравностойно положение останалите колеги.
Ние ще очертаем някои интересни моменти от изследванията на Беребицки, а вие сами помислете: до каква степен и в каква насока са се променили нещата; има ли какво още да се желае и "желаене" ли е най-адекватното действие, което може да се предприеме за разбиване на сексуалните подводни камъни по пътя в кариерата.
Нелепите съвети, които са давали на жените
След като дамите най-сетне излизат от клетката на "домакинята вкъщи" и се появяват в дотогавашното чисто мъжко офис пространство, настъпва такъв смут, че през 1915 година дори е отправено абсурдното предложение жената стенограф да работи в телена клетка. Само си представете от какви акули е била заобиколена! За щастие, чак до подобни зоопаркови мерки не се е стигнало, но Беребицки е цитирала медийни съвети към женската аудитория от онези времена, които определено успяха да ни ядосат.
"Ако жената не може сама да се справи със "строго непочтените" намерения на един мъж, трябва да напусне работа." Това им било решението. А как се осъществявало "справянето" с подобни намерения? "Тя трябва да се научи да не забелязва, че погледът му е твърде горещ, да не усеща ръката, сложена на рамото й или приплъзната по облегалката на стола." Разбира се, че жената имала някакво право и да отблъсне сексуалните нападки, но това трябвало да бъде сторено с "такт и учтивост, тъй като отговорът не се брои толкова много, колкото начинът, по който е даден".
Даването на препоръки се разпростряло дори до съпругите, които оставали вкъщи. На тях им се казвало да не се притесняват за онези "блестящи, хитри създания с маникюр, които бродят из кабинета на съпруга, стига самите те да се правят красиви, да обичат мъжа си предано и да му вярват". Във филма "Съпруга срещу секретарка" от 1936 година има сцена, в която жена се оплаква на свекървата от изневерите на мъжа си. Бабката отговаря: "Ужасно е, но не трябва да си много строга с него... Не можеш да обвиняваш малко момче, че си е откраднало бонбон, ако е било оставено в стая с цяла кутия." И после се чудим, защо свекървите присъстват в мечтите за кървава саморазправа на толкова много жени!
И не само скъпите им майчици - мъжете, горките, никой не ги обвинявал. Нали са "момченца", нормално е да им се "прияде" нещичко по-така. Господата по онова време все още смятали, че пътят за доказване на тяхната мъжественост задължително минава през секса. През 1959 избухва скандал, след като журналистът Едуард Мъроу изобличава как компаниите са превърнали в рутина наемането на проститутки за клиентките си и вписването им като "бизнес разход". Освен скандализирано обаче, обществото до някаква степен се чувства и облекчено - това "поне доказвало, че мъжете в организациите са още мъже". Нищо, че красиви пантери вече са започнали да изземват позициите им.
На фона на подобно отношение, за дамите било препоръчително да бъдат привлекателни, но не прекалено; достъпни, но и това - в "допустимите граници". Каквито и да са те. Ако жената иска да си намери работа и да я задържи, "ще трябва да бъде безупречно женствена по отношение и по външен вид". Демек, "послушни малки работнички", които биха изглеждали добре в прословутата картинка със скута на шефа. Поне до 1962 година, когато нещата тръгват в друга посока.
От заплаха за конценрацията към заплаха за работното място на един мъж
Тогава излиза книгата "Сексът и свободното момиче", в която Хелън Гърли Браун дава едни по-различни съвети на работещите момичета. Нямаме предвид онези "работещи момичета", за които обикновено се използва словосъчетанието, макар и думите на Браун малко да ни напомнят за тях.
Вместо да се изявяват като "завиждащи за пениса върколаци, готови да се нахвърлят върху югуларната вена на мъжа", Браун съветва дамите да разберат, че като "флиртуват и бъдат съблазнителни", ще стимулират силния пол да им дава по-добри шансове.
Както често се случва със стереотипите и дикриминациите, създават се две ядра на несправедливост и поставяне в неравностойно положение. В случая със секса и офиса това са жените жертви на сексуален тормоз, от една страна. Има и друга крайност обаче - всички онези колеги, които по пътя за професонално израстване се оказват изблъскани от "сирените" с провокативен външен вид и без задръжки да го използват.
Чак тогава започва да се говори за "сексуален тормоз"
Хубавото е, че покрай изменените нагласи в обществото, жените започват да разбират не само как биха могли да напредват професионално чрез секс. Други представителки на нежния пол най-сетне осъзнават, че имат пълното право да напредват и без секс. Без да изпълняват желанията на мазни чичковци, които държат в ръце трудовите им книжки.
Чак пред 1975 година всички онези намеци и опипвания, властвали с векове, получават изобличителното наименование "сексуален тормоз". Което жените могат да използват, за да си търсят правата. Надяваме да има все по-малко поводи за това, но при наличието им, все повече дами да се осмеляват да вземат мерки. Да, съществува и обратната страна на монетата - лъжливо обвинение, което може да опетни името на честния мъж. Но предстои да се работи повече и по този въпрос.
Това беше социално-историческото разсъждение на тема "Сексът и офисът". А за удоволствената страна на въпроса - когато самите ние искаме интимни отношения с някой колега - ще поговорим друг път. Когато сме на по-малко сериозна вълна.
| 5 | 0 |
