"Някъде през 1882, Фридрих Ницше си купил пишеща машина. Зрението му отслабвало и фокусирането на очите върху дадена страница се превърнало в изтощително и болезнено действие, често водещо до ужасяващо главоболие. Ницше бил принуден да ограничи писанията си и се опасявал, че скоро щяло да му се наложи съвсем да се откаже от тях. Пишещата машина го спасила, поне за известно време. След като усвоил употребата на клавишите, вече бил в състояние да пише със затворени очи, използвайки само върховете на пръстите си. Думите отново можели да текат от ума му към страниците.
Но машината имала коварен ефект върху работата на Ницше. Един от приятелите му, композитор, забелязал промяна в творческия му стил. Неговата и без това стегната проза била станала още по-лаконична, по-телеграфна. "Може би чрез този инструмент ще започнеш дори да използваш друг език" - написал приятелят в писмо до Ницше, отбелязвайки, че в неговата собствена работа "музикалните ми мисли и език често зависят от качеството на писалката и хартията".
"Прав си" - отговорил Ницше. - "Съоръженията, с които пишем, оказват влияние върху формацията на мислите ни."
Този услужлив разказ за великия философ е част от есето на Николас Кар "Кара ли ни Google да оглупяваме?". То бе публикувано за първи път през 2008, а след това се прочу по цял свят и авторът го доразви в книгата "Под повърхността". Тя се опитва да отговори на въпроса как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. Освен това, миналата година бе отличена като един от основните претенденти за "Пулицър". А добрата новина е, че вече можем да я разлистим и на български език.
Всъщност, именно въпросът за четенето е основният проблем "Под повърхността". Американецът Кар забелязва, че колкото по-често сърфира из интернет, толкова по-трудно му става да се съсредоточи върху обикновена книга или статия, отпечатана на хартия. Толкова по-трудно му става и да прочете цяла такава - действие, което доскоро е било елементарно и присъщо за сериозния писател.
Но той не е единственият. Негови приятели интелектуалци, блогърите, които следи - голяма част от тях споделят, че и тяхното отношение към писменото слово се променя под влияние на глобалната мрежа. И нищо чудно, щом дори пишещата машина на Ницше е била способна да предизвика очевидни трансформации!
В общи линии, тезата на Кар е следната: едва ли може да се каже, че започваме да мислим по-малко, но със сигурност начинът ни на мислене коренно се променя.
"Преди бях гмуркач в морето на думите. Сега се движа с висока скорост по повърхността, като човек на водни ски" - обяснява авторът на признатите книга и есе. - "Благодарение на факта, че в интернет текстът е издигнат на пиедестал, да не споменаваме и популярността на съобщенията по мобилните телефони, вероятно днес четем повече, отколкото сме чели през 70-те или 80-те, когато телевизията беше предпочитаната от нас медия. Но това е различен тип четене, а зад него стои различен тип мислене - може би дори ново самоусещане."
Освен това, в "Под повърхността" се изтъква, че поемането на текст чрез очите не е инстинктивно умение, с което човек се ражда. За разлика от говоренето. Трябва да се възпитаваме да четем и начинът, по който ще се научим да го правим, зависи от средствата. Интернет ни дава достъп до много повече и много по бърза за набавяне информация. Но това неминуемо води до следното - започваме да я прехвърляме отгоре-отгоре и рядко дочитаме нещо, по-дълго от две натискания на мишката или два "скрола" надолу.
Лошото в този похват е, че си оставаме именно на повърхността. Може би ще успеем да научим всичко, което сме търсили, може би дори ще открием и повече. Но няма да развием собствените си мисловни способности в този процес. Нито въображението, нито умението за критична и задълбочена оценка.
И ако това кратко представяне на проблема все още не ви е разтревожило, замислете се: Нормално ли е в този момент да четете именно в интернет размишления по въпроса, дали интернет ни прави по глупави? Вероятно сами ще стигнете до извода, че въпреки всичките преимущества на глобалната мрежа, нещата започват да излизат извън контрол. А едва ли е чак невъзможно да балансираме и да ги вкараме в допустимите граници.
| 9 | 0 |
