Неслучайно той е наричан "хроникьорът на човешката душа” и е най-продаваният автор на любовни романи. Никълъс Спаркс умее да разказва истории и го прави толкова майсторски, че често заживяваме заедно с героите му и с техните радости и неволи.
Без повече излишни приказки, днес ще ви предложим да се насладите на някои от най-знаковите откъси от неговите неповторими романи. Оставяме думите му да говорят сами за себе си. Те със сигурност ще ви вдъхновят и ще ви потопят в света на романтиката!
"Моля те, не ми се сърди в дните, когато няма да си спомням за теб, а те неизбежно ще дойдат. Знай, че те обичам, винаги ще те обичам и каквото и да се случи, помни, че живях най-прекрасния живот, който можех да си пожелая. Моят живот с теб."
"Тетрадката”
"Ще мисля за теб всеки ден. Сърцето ми се свива от страх, че може да настъпи време, когато няма да чувстваш същото към мен и ще ме забравиш.Затова ето какво измислих: където и да се намираш и каквото и да става в живота ти, в първия ден от пълнолунието - като в нощта, когато се запознахме - моля те, излез навън и погледни луната. Погледни я и си спомни за мен, за седмицата, която прекарахме заедно, защото независимо къде съм и какво става в живота ми, аз ще направя същото. Щом не можем да сме заедно, можем поне да споделим тази вечер и можем да го правим до края на живота си."
"С дъх на канела”
"Колко хора получават този шанс - човекът, когото обичаш, да се влюбва в теб отново и отново?"
"Един ден, един живот”
"Любовта не означава нищо, ако не си готов да поемеш ангажимент. Трябва да мислиш не само за това, което искаш ти, но и за това, което иска другият. Не само сега, но и в бъдеще."
"Сигурно убежище”
"И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ние трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и прохладните ветрове, не е пропилян. И най-важното - аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена."
" Тетрадката”
" - Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново, животът може да не ни срещне пак. След години ти може да си на единия край на света, а аз - на другия. Можем да се озовем и в един град, но ти да минеш по десния тротоар, а аз - по левия, взирайки се във витрините, претрупани с шоколад.
- Единственото, което знам, е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги... поне още веднъж.
- Ти и аз ще се намираме във всеки живот, нали?
- Ще бъде трудно, не обещавам, но ще те търся във всеки следващ живот. Да, в някои не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми..."
"Най-доброто в мен”
" - А ти? - попита тя на свой ред. - Спомняше ли си понякога за нас?
- Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял. "
"Тетрадката"
"Когато устните и докоснаха мойте, осъзнах, че дори да живея 100 години, дори да видя всички страни по света, нищо няма да е така прекрасно като мига, в който за пръв път целунах момичето на мечтите си. И разбрах, че любовта ми ще е вечна."
" Прощално писмо"
"Те се караха постоянно.Всъщност почти никога не се разбираха.Но имаше едно нещо, което ги свързваше - умираха един за друг."
"Тетрадката"
''Докато бяхме заедно, се влюбих лудо, после, когато се разделихме, се влюбих още по-силно.''
"С дъх на канела”
"Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението,подобно на писмата, които ти пиша. Не знам къде отивам, нито кога ще стигна там. Дори и сега поглеждам неволно през рамо и те викам. Пиша ти това писмо и се питам кога ще престане всичко това - и дали изобщо ще престане.”
"Писмо в бутилка”
"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява."
"Незабравима разходка”
"Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа и за мен това винаги е било достатъчно."
"Тетрадката”
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 28 | 2 |
