Честит Ден на славянската писменост и култура, скъпи читатели!
Дълго обмисляхме с какво да ви поздравим по случай безкрайно уважавания от нас празник. Искахме да ви вдъхновим с цитати от произведения на български автори и точно това ще направим. Този път обаче ще изходим от надеждата, че всички четящи българи достатъчно добре познават творчеството на писателите и поетите, превърнали се в "класици" за родната литература.
Затова днес ще обърнем специално внимание на онези таланти, които умело боравят с българското слово през новия XXI век. Тук е представена само една много малка част от тях. Все пак се надяваме дори тя да послужи като доказателство, че съвременна българска литература съществува. Тя се развива, понякога следва световните течения в изкуството, друг път съхранява традициите или проявява новаторски дух. Но във всеки от тези случаи, заслужава да бъде признавана и подкрепяна.
"Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо после цял живот искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?"
- Георги Господинов, "Естествен роман"
Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
- Георги Господинов, "Балади и разпади"
"Хубавото на пясъчните хора е, че се правят много лесно и не са придирчиви. Освен това на пясъчните хора не им влиза пясък в очите. Това беше шега. Пясъчните хора разбират шегите ми. Ако нарисувам ъгълчетата на устите им нагоре."
- Георги Господинов, "И всичко стана луна"
"С някои хора мълчанието е комфортно. Не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. С нищо не се чувстваш длъжен. Просто си стоиш, заслушан в себе си и света наоколо, усещайки присъствието на човека до теб. И това е хубаво."
- Керана Ангелова, "Един след полунощ"
"Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно."
- Захари Карабашлиев, "18% сиво"
"Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в излючително кратките мигове, когато махалото на всички часовници на света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците й, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката им трябва да приключва, когато никой от тях двамата на обиждаше любовта с претенции за вечност и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна."
- Александър Секулов, "Малката светица и портокалите"
"Ага, сираче съм аз. От стареца, дето ме отгледа, се научих да се уча. От изгревите знам да грея, от залезите - да заспивам, от реката знам да съм красива, от гората знам да се одевам."
- Петър Делчев, "Балканска сюита"
Камелия Кондова, "Повод за живот":
E, хайде, зло! Звънецът е отдясно.
Отдавна чакам да ме сполетиш.
Премного ми е слънчево и ясно.
И много лесно пиша всеки стих.
И плача лесно. И се смея лесно.
И лесно се спасявам от дъжда.
Животът се нарежда като песен
и губи вече своята цена.
Приятелите трудно преброявам.
И всички верни. (Нямам врагове!)
И всяко нещо в мене оживява.
А всъщност трябва нещо да умре.
Да се откъсне. И да ме разкъса.
Да разбера какво е да боли.
И паметта ми - за удобство къса -
да помни невидяното дори.
Ако след теб, след болката, се вдигна.
Ако след тебе пак износя плод.
Това е вече нещо. И ми стига.
Това е вече повод за живот.
"Нежността е да хербаризираш глухарче."
- Анели Ман, "Косми от пърхота на гения - дневникът на един аутист"
"- Защо трябва да измисляме заглавия на чувствата?
- За да ги назоваваме, когато ги няма."
- отново Анели Ман
"Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг."
- Радослав Гизгинджиев, "Рай"
"Възможностите идват, когато сме подготвени за тях"
- Антоанета Василева
"Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов."
- Цвета Стоева, "Мъже"
Aко нашата празнична колекция ви е харесала и искате да четете още вдъхновяващи материали в Jenite.bg, можете да се присъедините към страницата ни във Facebook!
| 26 | 1 |
