Всички сме чели разказа на Иван Вазов "Дядо Йоцо гледа". Аз съм се поразявала от това колко може един човек да обича родината си. Самата аз съм родолюбка и всичко българско за мен е повече от светиня. Спомняте си, сигурно, как слепият дядо Йоцо отиваше на скалата, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, и слушаше и "гледаше" как се строи българска железница, защото за него това беше голямо постижение. Всъщност той виждаше много повече от тези, които нямахa този физически недъг.
А знаете ли, че Вазов се е вдъхновявал да напише този разказ на конкретно място, което се намира на 50 км. от Враца. Именно там през 2005 година е издигнат паметник на едноименния герой оt разказа - Дядо Йоцо. Той е близо до автомобилния път за село Очин дол.
Когато се качих в комплекса, ме посрещна страховит вятър. Все пак там е доста високо. Но той не ме уплаши да видя това, за което бях дошла. Първо се отправих към Хълма на горските фигурки, който е встрани от статуята. Там има най-различни животинки, направени от дърво. Разгледах ги с удивление и след това отидох към статуята.
Гледката през есента е неземно красива! Как е покрита тая ми ти планина с зелено, жълто, кафяво.. като нарисувано е! Есента определено не ми е любим сезон, но, ако я прекарам в планината, сигурна съм, че ще се моля този сезон да не свършва!
И ето статуята на дядо Йоцо е пред мен! Виждам осанката му, устремеността, с която се е загледал във Врачанския Балкан. Минавам пред него и оставам за миг безмълвна.
Поглеждам в същата посока, в която гледа и той. Влакът и до днес минава от там. А дядо Йоцо стои и посреща и изпраща всички влакове. Той гледа величието на Балкана и се радва на българските красоти и постижения. И ето, че и аз прогледнах!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 4 | 0 |
