Тази тема винаги предизвиква дискусии – кога да запознаем детето с парите, кога да започнем да обясняваме стойността на нещата, които притежава и как да го научим да борави с тях разумно.
И както твърди една популярна поговорка - "Колкото глави, толкова и мнения" - особено по въпроса с парите. Тепърва поколението, което порасна в "друго време" в тази държава ще създава семейства и ще има деца. Ние, възпитаните в равенство и братство все още вярваме, че не е добре децата да познават парите и стойността им от рано и че това развива у тях стремеж към материализъм.
Нека бъдем честни към себе си обаче – ние живеем в материален свят. И колкото по-рано детето осъзнае, че вещите имат стойност, толкова по-добре за всички. Има няколко теории по въпроса. Eдната, която лично на мен доста ми допада твърди, че детето трябва да се учи да борави с пари тогава, когато е достатъчно голямо, за да не ги яде. Т.е. около 2- или 3-годишна възраст. Според други, това обучение трябва да започне в предучилищна и училищна възраст.
В интерес на истината, всичко зависи от детето и готовността му да приеме този вид реалност. Като под "запознаване с парите" нямам предвид реалното им ползване от страна на мъника. Първоначално е добре да разбере, че не може да има всичко, което поиска. След това идват уроците, че за да се купи нещо трябват пари, а за да има пари мама и тате ходят всеки ден на работа и затова ги няма у дома. Т.е. на детето трябва да му стане ясно, че за да получи нещо, всеки човек се лишава от друго нещо.
Долу-горе на възраст около 3 години е добре да вземете детето с вас на работното ви място (ако разбира се професията и длъжността ви позволяват това). Нека види какво се случва, когато не сте вкъщи. Това от една страна ще му даде възможност да се постави във вашата роля, когато ходи на детска градина, а от друга – то придобива реална представа за света на работещите хора.
Какво е добре да знае детето за парите на 3-годишна възраст:
- Имаш нужда от пари, за да купуваш неща;
- Печелиш парите, като ходиш на работа;
- Понякога се налага да чакаш, за да получиш това, което искаш;
- Има разлика между това да искаш нещо и това да имаш нужда от него.
В по-късна възраст – около 6-ата година, може да давате определена сума джобни пари на седмица, като според МОН тя е добре да се изчислява така – по 50 стотинки за всяка навършена година на детето. Т. е. седмичния разчет на дете в предучилищна възраст е 3 лв.
Това, естествено, отново се определя от ситуацията. Ако то посещава детска градина, със сигурност няма нужда от тези средства. Все пак, по ваша преценка бихте могли да го учите, че може да ги похарчи за неща, които иска (бонбони, дребни играчки), но като свършат, джобчето му не се запълва автоматично със същата сума.
Системата със седмичните джобни е добра, защото ако детето успее да спести пари, ще види, че като не задоволява прищевките си за дребни неща, в края на месеца може да сбъдне по-голямо свое желание.
Това, което някои теории съветват – да използвате парите така, че детето да има стимул да ги печели като вид награда за положен труд, не е добра идея. То трябва да знае, че да прибере стаята си е домашно задължение. Никой не плаща на мама, че чисти и готви. Често дори "благодаря" никой не се сеща да й каже. Да бъде поощрявано финансово детето заради добре свършена работа или получена отлична оценка ще ви донесе неприятности в бъдеще.
Какво трябва да знае за парите детето на възраст от 6 до 10 години:
- Трябва да правиш избори за това как да похарчиш парите си;
- Добре е да сравниш цените на едно и също нещо в различни магазини, за да направиш по-добър избор;
- Опасно е, ако споделяш информация за личните си средства онлайн;
- За да защитят средствата си и да ги умножат, родителите си правят сметка в банката.
Давайки на детето определена сума, още в самото начало ще установите дали отглеждате бъдещ спестовник или напротив – хлапето е с толкова широки пръсти, че купува неща и за другите деца. И двете крайности са неприятни – и да не зачита стойността на парите, и да ги пести прекалено и да смята, че като ги има, притежава нещо повече от другите.
Парите са средство – не цел и не даденост. Усмивката на някого, прегръдката и целувката не могат да се купят. За добрите си дела децата трябва да бъдат награждавани с любов.
И нещо много важно – добре е винаги да се съветват с родителите си, преди да похарчат спестените пари, дори за подарък на близък човек. За да ви имат доверие, не махвайте с ръка пренебрежително и не подценявайте техните желания. Обсъждайте ги и нека всеки се аргументира – защо счита, че трябва да притежава дадения предмет и защо вие считате, че това не е добра идея. Сами разбирате, че "защото искам" не е аргумент. Да можеш да обосновеш нуждата или желанието си за нещо е инвестиция в бъдещето.
Честно казано, аз самата все още имам безумни покупки само, защото ИСКАМ. И продължавам да работя над себе си, учейки децата си.
Ако тази статия ви е била интересна и полезна, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 22 | 0 |
