Мило дневниче, от 15 години не съм ти обръщала никакво внимание. Забравих за съществуването ти, пренебрегнах празните ти страници. Бях заета с всичко ново. Мъже, емоции, работа. Днес, 15 години по-късно, отново се обръщам към теб. И ще го правя всеки ден. Просто знам, че по този начин ще открия начин да наблюдавам промяната в себе си.
Всички ние сме писатели, а дневниците са биографичните ни книги. Те са истинското отражение на вътрешните ни противоречия, настроения и емоции. Изливаме чувствата си под формата на букви, които с времето добиват смисъла на висша форма познавателна стойност. Помагат ни да се опознаем - в дадена ситуация, в присъствието на определни хора, при появата на неподозирани качества.
Спомняте ли си, когато сте имали свой собствен дневник с катинарче и в повечето случаи - облепен с картинки на най-великия за времето кумир? В него сте изливали всичките си мисли и сте отдавали почит на любимите си герои, а катинарчето е било вашият вечен стража. Против злите сили, познати още като майка, баща, брат, сестра. На белите листи можете да прочетете света такъв, какъвто сте го виждали. Онзи, вашият свят, който никой друг не познава. Там и до днес можете да откриете огледален образ на същия човек, който сте сега и да намерите един непознат, пълна противоположност на себе си.
Използването на Дневника трябва да се възобнови и днес. Да съществува в същия си чист и искрен вид като преди, да запълни своите страници, но с дните от настоящето и историите, които крият те.
Предлагам ви следното: потърсете старата си прашна тетрадка и започнете да пишете в нея. Веднага. Опишете как се чувствате, разкажете за някой момент, който искате да запечатате в съзнанието си. Пишете думи, пишете имена. Описвайте мечти, разказвайте за емоции. Дневникът ще ви помогне да организирате мислите си, да изградите ясна представа за характера си. С оглед на отминалите ситуации може би ще разберете грешките си, което автоматично ще ви покаже и поуките, които носят те. Не можем да променим миналото, но чрез осъзнаване можем да моделираме бъдещето си.
С умиление чета по детски написаните редове преди години. Малка, но смела, мислила съм си, че мога да набия всяко момче, което не ме харесва. Отговаряла съм на въпреки на всеки, осмелил се да ми противоречи. Куражът, събран в кокетните метър и тридесет ме удивлява. Усещам, че се е загубил някъде дълбоко в мен, а когато чета за него в дневника си, започвам да го преоткривам. Страниците събуждат отдавна задремали качества. Показват различен поглед на нас самите за нас самите. Което, нека си признаем, никой друг не може да ни предложи.
Дневникът е книгата на живота с всички ценни моменти и на пръв поглед маловажни събития. Само от нас зависи какво ще е съдържанието ѝ и до какви важни изводи ще ни доведе. Не оставяйте вашата с празни листи, животът ви със сигурност предлага истории, които заслужават да бъдат разказани.
| 66 | 0 |
