"Зайченцето бя-а-ло, цял ден си игра-а-ло...”
Така пеят дечицата. Само че реалността невинаги е песен. В истинския живот голяма част от зайченцата си имат доста по-сериозни проблеми от това, че са закъснели и са се изгубили в тъмната гора. Всъщност са загубени сред тъмните дела на хората, а това е далеч по-страшно.
Положението е следното. Защитниците на животните си лаят, заедно с кучетата (вторите дори квичат сърцераздирателно), но опитите с представители на световната фауна продължават да си вървят. При това не само, че няма особен прогрес в тяхното спасяване, ами дори се наблюдава и регрес.
Компаниите Avon, Estée Lauder и Mary Kay, например. Повече от 20 години те с гордост си пишеха "без насилие” по етикетите. Изведнъж тази година всички разбраха, че насилието отново се е оказало "наложително” – въпросните козметични гиганти искали да разширяват пазарите си в Китай, пък там било забранено да се продават гримове, които не са изпробвани първо върху животни.
Изпробвани – в "най-безобидния" случай, това означава да се капят химикали в очите на зайчета, или да се втриват в чувствителната им кожа. Което обикновено причинява страшни обриви и кървене.
Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм някаква вманиачена природозащитничка, която проповядва, че хората са най-голямото зло, а животните не трябва да се докосват и с пръст. Консумирам месо, при това – доста често. Но ако се натъкна на гладен тигър в джунглата или на акула в океана, и те ще ме изядат. Хранителна верига, всичко е точно. Подозирам обаче, че ако ме намерят за нехранителна, няма да ме измъчват. Едва ли тигърът и акулата ще ме затворят в клаустрофобична клетка, за да тестват върху мен мазилата си за по-лъскава козина. Или за по-извити хриле.
Срамното е там, че ние можем да си ги изтезаваме, дори когато животът ни не зависи от това. Красотата ни е нужна, за да оцелеем в този управляван от модата сват? Да бе, да! Майка ми никога не съм я виждала дори със спирала на миглите, а е по-младолика от всичките си връстнички. Знайни и незнайни. Явно въздържанието от гримове не ѝ се е отразило чак толкова пагубно. Да не говорим, че и без обувки от крокодилски коремчета, е успяла да обходи достатъчно места по света. И няма никакви сериозни травми на стъпалата.
Предвид темата, ще си позволя да напомня за едно прекрасно есе на Марк Твен, озаглавено "Най-низшето животно”. С обичайните си прозорливост и чувство за хумор, авторът обяснява как експериментално е доказал някои съществени разлики между човека и останалите земни обитатели. Няма да изпадам в подробности, ще обърна внимание само на един от многобройните примери.
С цел да се забавлява един граф, организирали лов на биволи. Дружинката убила 72 животни, като успяла да изяде eдва "част от едното". Останалите 71 били оставени да изгният. За да провери каква е разликата между човек и анаконда, Марк Твен пуснал седем теленца при голямата змия в зоопарка. Tя изяла едното от тях, излегнала се доволна и не проявила дори минимално желание да наранява останалите.
По подобни начини, американският хуморист-природолюбител изпитал и други жители на зоологическата градина. Някои били склонни да съберат запаси, след като се нахранят, но не повече, отколкото е необходимо, за да изкарат зимата. Заключението: ние алчно унищожаваме онова, от което нямаме нужда, а "по-низшите" създания не биха сторили нищо подобно. Освен това, според създателя на Том Сойер и Хъкълбери Фин, човек не е "Животното, което се смее" - това го умеели и определени маймуни, също и някои видове птици. Но само човек можел да бъде "Животното, което се изчервява" - никое друго не владеело това умение, пък и никое друго нямало повод да се срамува.
Едва ли е нужно да пояснявам кое, в крайна сметка, се оказва "най-низшето" същество според Марк Твен. Но ще поясня, че аз не вярвам в това. Вярвам, че повечето хора не са като гореспоменатия граф. И нямат желание да нараняват животни, само и само за да се забавляват. Или да се "разкрасяват" по начин, който и без това ще състари кожата им по-бързо, отколкото природата е предрекла. Може би просто не се замисляме достатъчно, когато зверствата не се извършват пред очите ни.
Затова, нека поне малко се опитаме да следваме законите на природата. Знам, че е трудно в нашия век. Но нека убиваме животни, само когато от това наистина зависи живота ни. В случаите, в които и те биха убивали нас. И нека не ги караме да страдат и умират заради някакви мазила. Дори не сме сигурни, че ще ни се отразят добре в целоживотен план!
А опитните животни наистина страдат. Зайченца - бели, сиви, всякакви - мишчици гризанки, кучета, котки, трите прасенца. И още много други прасенца. Въобще, всички симпатични зверчета, на които детето ви се радва в книжките с приказки и картинки. Дори да останат живи в продължение на дълги години, те се побъркват. Буквално. Затворени от раждането си в клетки, без необходимото им общуване със себеподобни или други видове, изпитвайки върху себе си всякакви травми. Започват да обикалят напред-назад непрестанно, досущ като хората, заключени в лудница. Скубят собствената си козина, хапят месото си. Тези неща са доказани, не си ги измислям.
Докато най-накрая, опитните животинки не се превърнат в гримовете, с които порасналото ви дете ще се плеска. Или жена му. Без това да спасява живота ѝ по някакъв начин.
Не сте задължени да правите нищo. Само в случай, че сами го чувствате по такъв начин, ви предоставям координатите на сайт, който изрежда напълно "хуманните" (ако тази дума изобщо е правилна) козметични компании.
Надявам се, че все повече хора сред нас ще пожелават да бъдат красиви вътрешно, както и външно!
| 22 | 0 |
