Джема Хартли е щастливо омъжена жена, която има три деца. Живее със семейството си в Рено, Невада. Има собствен блог, в който споделя истории за живота си и най-вече за житейската си роля на майка на три деца. Любовта е в основата на статиите, които пише, както и отстояването на собствените ѝ възгледи за раждането, пиенето на алкохол по време на бремеността и неспиращото желание да има още деца.
Джема забременява с първото си дете, докато е в университета. На дипломирането е в напреднала бременност. Споделя, че отдавна е искалa да стане майка, вместо да гони кариера като писател или журналист. След раждането на първия си син изпада в следродилна депресия, а по време и на трите си бременности страда от световъртежи, водещи до припадъци, сутрешна неразположеност, както и постоянно изтощение. Нищо от случилото ѝ се обаче, не може да спре желанието ѝ да продължи да ражда.
Историята ѝ може да ви се стори странна, но е реална. Всяка жена приема раждането по различен начин. Някои се отказват след първия път, други се решават отново на тази стъпка, а жени като Джема дори обмислят да станат сурогатни майки, за да могат отново и отново да усетят чувството.
"Никога няма да забравя дните, в които трите ми деца се родиха. Това са моменти, към които често се връщам и копнея да преживея отново. Всъщност, едва приключила с раждането на третото ми дете, вече мислех как нямам търпение да се върна отново в родилната зала”, разказва Джема.
"Със съпруга ми не планираме четвърто дете. Не разполагаме с парите за отглеждането му, с времето и желанието, но аз все още не мога да спра желанието си да родя отново. Обожавам да имам бебета. Дори мисля, че съм пристрастена към раждането.
То е най-прекрасното нещо, което съм преживявала в живота си. То е първично и сурово, емоционално изтощително и в същото време зареждащо. Нищо не може да се сравни с раждането, няма нищо подобно, което света може да ти предложи. Убедена съм, че нищо по-хубаво от това няма да ми се случи, докато съм жива.
Искам отново да се върна там, във вихъра на емоциите, в разгара на случващото се. Искам болката отново, както и славата, която получаваш, когато си се справил. Обичам процеса на бременност и раждане толкова много, че когато с мъжа ми решихме, че няма да имаме повече деца, се замислих да стана сурогатна майка. Готова съм да преживея отново всички несполуки, които ми се случваха по време на бременностите, само за да изпитам удоволетворението накрая.
Мисълта, че повече никога няма да родя, ме изпълва с непоносима тъга, която не мога да опиша. Нищо не може да се сравни със силата на тялото ми, докато раждам. Това обаче не означава, че се вълнувам толкова при отглеждането на децата. Дори бих казала, че ми идва в повече и на моменти не се справям. Докато раждам, се чувствам като шампион, но дните ми на родител са далеч от перфектни.”
Ако статията ви е харесала и искате да следите рубриката ни, станате част от Jenite.bg във Facebook!
| 2 | 3 |
