Начинът, по който възприемаме и преработваме информацията, се променя. Начинът, по който общуваме, се променя. Децата ни се променят. В основата на всичко стои интернет.
Сюзън Грийнфилд е един от водещите учени в областта на психологията и неврологията. Обект на научния ѝ интерс са новите технологии и влиянието, което имат върху начина на мислене на хората. Наричат я врагът на Twitter, но тя няма нищо против социалните мрежи.
При определени групи хора, те са чудесен начин за общуване, особено когато възможността за контакти е ограничена. Като при хората с тежки заболявания и увреждания, възрастните.
Става дума за прекаляването с интернет при младите хора. Воденето на изключително активен живот онлайн прави реалния пасивен.
Дистанцията в Skype, Facebook и Twitter лесно се скъсява. Само един клик на мишката и информацията с базисни данни, интереси и занимания е налична. Така подрастващите не развиват умения за комуникация лице в лице, не успяват да овладеят тънкостите на невербалното общуване и да разчитат сигналите на другите. Срещу тях стои хладния монитор на компютъра. В двуизмерното пространство няма допир, няма докосване. Стимулират се две от петте основни човешки сетива. Съзнателна депривация, с която вървим срещу човешката си природа, и която е възможно да предизвика затруднения във всекидневното общуване. Грийнфилд обяснява, че когато отиваме на среща или на танци, когато хапваме вкусна храна, това е свързано с чувствено преживяване, а не с когниции.
Преживяванията, които предлага компютърният екран, са много вълнуващи на момента. Получаваш това, което виждаш. Нивото на допамин се увеличава, а ефектът е като при приемането на амфетамини. Силно изживяване веднага. Това не прави децата ни пристрастени, но може да има сериозни последици върху начина им на живот. Затова е важно да бъдат пренасочвани към игри и занимания в истинския живот, а времето, което прекарват в интернет, да бъде следено и ограничавано.
Според невролога взирането в екрана може да се свърже със заболявания като хиперактивност и дефицит на вниманието. Критиките и възраженията са свързани с това, че диагностицирането на подобни проблеми става на около 2 годишна възраст. Грийнфилд обаче не изключва вероятността въпреки, че децата не боравят с техника на тази възраст, погледите им да са насочени към движещата се картинка на телевизионния или компютърния екран. А родителите дори да не си дават сметка за това.
Неврологът вижда също така интересна връзка между новите технологии и аутизма. Трудностите в общуването, избягването на погледа очи в очи, липсата на емпатия, които са характерни за аутистите, се проявяват и при прекарващите твърде много време в интернет.
По данни на невролога 54% от децата прекарват близо 30 часа седмично в уеб пространството. А изчислявали ли сте колко време прекарват вашите?
23 | 1 |