Почивката е бягство от реалността. Така поне твърдят някои романтични души. Аз не мога да възприема едно пътуване, организирано с месеци и със средна продължителност седмица, за бягство. Не и в идеалния смисъл на понятието.
Бягството е импулсивно решение, за което е необходима минута, максимум две. Реализацията му пък изобщо не предполага помъкването на всички вещи, които присъстват в реалността и неминуемо биха напомняли за нея. Ако все още се чудите за какво говоря, ще бъда по-буквална.
Отивате на море. С колата, с която ходите на работа. С човека, когото и без това виждате всеки ден. Носите си екстрите на градския живот като лаптоп, мобилен телефон, MP3 плейър. И всички останали вещи, чиято употреба запълва ежедневието ви. Принадлежности за баня. За след баня. Дрехи, много дрехи, но разбира се – най-хубавите. Защото почивката си е своеобразно модно ревю. Всички тези изгорели хора с влажни очи и джапанки. Те ще видят вашата рокля и ще ви завидят. А и със сигурност ще забележат, че в сряда сте с дрехите от неделя. Затова – по един чифт за всеки ден престой. Не, даже по два! Лак за коса и нокти, четка за зъби и паста, всички гелове и кремове – не се знае какво точно ще ви потрябва, пък сега заради едно мазило да ви се развали почивката, не върви.
Естествени през деня, бляскави вечер. Всички туристи са суетни. И гладни. За морска храна, за студена бира, за всички забавления, които предлага необятната крайбрежна ивица. Очите шарят, великите истории за завоевания не спират. Палачинките са вървежни, пък и излизат изгодно. Все пак на морето има къде-къде по-важни неща от храната, а спестяваните вече единадесет месеца средства не стигат и не стигат. Загрижеността и пресметливостта са си налице. И квартирата задоволява елементарни нужди като спане и, хайде, няма да го кажа. Изобщо всичко си е същото, като "наистина”.
А защо не избягате, ама наистина? Оставете ежедневието да си почине, с всичките му екстри и принадлежности. Не ви трябва нищо. И никой.
Еднообразието може да ви накара да намразите и най-любимите си неща. В името на любовта си към тях, просто понякога трябва да ги оставите. Не изоставите. А за ден-два-десет да не сте около тях. За да се върнете. Тогава разстоянието на връщане се взима със спринт, учестено дишане и разтреперани ръце.
Миговете самота могат да ви накарат да откриете един друг свят. Онзи, пренебрегвания, в името на така необходимото ви ежедневие. Разходка без цел. Гмуркане в тълпата и излизане на тиха уличка със същия успех. Няма с кого да се съобразявате. Сами сте. Не самотни, защото тази самота е ценна, когато е спорадична. Тежи онази, нежеланата. Тази, за която говоря аз, е напълно безопасна, дори здравословна.
Не ограничавайте представите си за почивка до хотели със съзвездия в имената си и паркинг на плажа. Почивката, като всяко абстрактно понятие, не е обвързана с конкретно място и време. Тя се случва. Стига да я поискате. Прекарайте време със себе си и ще видите, че не е толкова лошо. Хората са стадни животни, но определено носят и частица от характера на единак. А пък после с нови сили ще прегърнете живота. Ще се справите с проблемите, ще преодолеете препятствията, които вече ще са ви залипсвали в безгрижния низ от почивни дни. Депресия след почивка? Няма такова понятие. Просто всяко нещо – с времето си.
| 58 | 0 |
