С умиление се сещам за веселите /макар и понякога сълзливи/ детски моменти. Днес особено много. Обичам ги тези дни, обичам да разглеждам снимките от тогава и с развълнувано сърце да си припомням какво се е случило "на тази катерушка" и с "онази постригана Барби".
Удивена съм от смелата лудетина, която съм била... и честно казано ми липсва. Толкова много кураж, събран на едно място! Иска ми се дори една четвърт от смелия стражар да се завръща, когато се нуждая от него. Безстрашно, необмислено. Да тичам към всяка ситуация смело и емоционално, но като се замисля аз май го правя. И май продължавам да бъда дете, просто съм заменила размера на леглото, а контактите с куклите днес са такива с истинки хора.
Смисълът на ежедневието ми, когато бях на 7, бяха игрите. По цел ден, колкото еднакви, толкова и различни, подобни на игрите днес. Игри на роли - в офиса си играеш на служител, в магазина на купувач, а пред него - на любима. Правиш това, което ти идва отвътре, а развръзката е най-вълнуващата част от играта. Как ще изиграе своята роля останалият свят, какво ще последва. Човешките игри - изпълнени с емоции - досущ като онези от миналото.
И продължавам да звъня и затварям - понякога. Не знам какво да кажа, и тогава не знаех, може би от притеснение, защото ще разговарям с непознат.
Също като през 90 и някоя, отново се намирам на земята с одрано коляно или пред огледалото в тоалетната на елитен ресторант - окапана. Нищо не се е променило! Изглежда несръчността си остава до живот.
Когато остана сама вкъщи продължавам да се плаша от потропванията от съседния апартамент. Кой знае, може би това не са съседите, а е онази откачалка с куката, дебнеща ме от кухнята! По-добре да се скрия на сигурно - завита през глава.
И точно като тогава слушам вечния Майкъл Джаксън и се удивявам на "лунната походка" . И отново имам таен език с приятелките ми, то нашето дори не е език - усъвършенствахме се, разбираме се с поглед. И днес прибирам бездомните животни от улицата, подарявайки им един хубав душ и вкусна вечеря. Защото детството продължава... макар под друга форма.
Някои казват, че времената са различни, че никога няма да бъде същото. Само на мен ли ми се струва обаче, че всичко си е такова, просто леко прикрито?
| 28 | 0 |
