Свикнали сме да приемаме приказките по един начин - утопичен и нереален. И на мен точно това възприятие ми харесва най-много. Няма нищо лошо в щастливия финал, особено когато наистина успява да вдъхва надежда по някакъв начин. Не намирам за нереден и начинът, по който всеки вълшебен герой извървява своя труден път, проявява невижданите си сили и разбира се, смелост. Винаги е нужна малко смелост. И с всяка крачка достига до преследвания идеалистичен финал. Ако се опитаме да направим дисекция на сценария, ще осъзнаем, че приказките проповядват едни доста добри морални ценности и още от малки ни учат на ценни уроци.
Вече ви разказахме за фотографката Мариел Келейтън и необичайния начин, по който ни представя една съвсем различна Барби. Перхидролена, измъчена от всички социални недъзи накуп, доближавайки се максимално до света на възрастните. Със своя проект Келейтън успешно привлича хорското вниманието, за да почовърка безпощадно в раните на обществото.
Чисто нов и също толкова заинтригуващ е проектът на френския артист Томас Чарнецки, наречен "From Enchantment to Down”, който разказва историята на любимите принцеси, но този път сценаристът е сверил часовника си с мрачната и действителна страна на живота. Героините тук не са заживели щастливо до края на дните си, просто защото краят е дошъл по-рано от очакваното.
Пред обектива на Чарнецки Малката русалка не плува в свои води. Тя е изхвърлена от морския си дом, на чийто бряг намира своя тъжен край. Изображението самò по себе си говори много. Червенокоската Ариел сме ние, морето - нашето общество. И ако то не ни приема такива, каквито сме, едва ли ще успеем да плуваме свободно с опашките си в такива мрачни води.
Останалите героини също са попаднали в капана на живота. Спящата красавица е заспала завинаги в мръсния си мизерен дом, но за разлика от вълшебната приказка, на хоризонта не се очертава да изскочи принц със сабя, който да убие злото и да я върне обратно към света. Екзотичната Покахонтас пък е попаднала в ръцете на недружелюбен ловец. Може би е стигнала твърде далеч в игрите си, заради буйния нрав, който притежава. За него разбираме от името ѝ, което на езика Powhatan се превежда като "малката лудетина". Толкова палава е и Червената шапчица. През погледа на Чарнецки малкото момиче се е оставило в лапите на порока, слагайки край на живота си с бутилка алкохол. И тя не е единствена. Всички знаем много добре какво е отношението на истинските девойки към спиртната напитка и колко безотговорно посягат те към нея.
Предлагам ви да разгледате снимките, но с истинските си очи. Не онези, които просто наблюдават. А онези, които са широко отворени за действителността и не мигат в знак на безразличие. Ариел, Снежанка и Алиса може да присъстват и във вашия свят. Но с какво ще им помогнете?
| 44 | 5 |
