Когато бях на 5, със семейството ми живяхме една година в Либия. Тогава не съм разбирала нищо от политика и слънчевата страна ми харесваше, но щом наближи Коледа, веднага се натъжих. Казаха ми, че за празниците няма да имаме нито сняг, нито елхичка. Нищо нямаше да е като у дома. В онези щастливи години климатът още не се беше побъркал и българските Коледи винаги бяха снежни. И аз още не се бях побъркала от стремежа да се правя на много пораснала – вълнувах се всеки път, когато дойдеше време да украсяваме празничното дръвче.
Само че онази зима, която трябваше да прекараме в Либия, нямаше да имаме нито сняг, нито дръвче. И както вече казах, това много ме натъжи. В последния момент обаче мама се нагърби да оправи нещата. Да създаде празничен дух, каквото е желанието на всяка добра мама. Беше намерила вечнозелени клонки и ги бе украсила с памук. Всички традиции се оказаха спазени и аз бях много щастливо дете, въпреки че нямаше подходящи условия за снежен човек.
И като си спомня за онова щастливо дете – как обичаше празниците и обичаите – ми става някак неприятно, дори гнусно, от коледните извращения напоследък. През последните години виждам по магазините изкуствените елхи с най-различни непривични цветове, дори с всичките от дъгата. Сякаш зеленото е излязло от мода, а най-популярният любимец трябва да бъде розовото. На мен пък ми се струва, че дори Барби има достатъчно акъл, за да не си позволи такава лигава подигравка с елхата! Дори и да си маниак на тема Hello Kitty (бялото котенце, дето всичките му принадлежности са в розово) – защо, по дяволите, ще ти се вижда нормално да боядисващ вечнозелено дърво с цветовете на кукли?!
Хайде да помислим малко и да си припомним – откъде идва обичаят с елхата? Още преди да се превърнат в дръвчета за Коледа, вечнозелените растения са били използвани по време на зимните празници. Като символ на живота и неговия триумф над смъртта. Подобен оптимизъм в студените, сивите дни сам по себе си е прекрасен и няма никаква нужда да го оцветяваме допълнително в розово. Или синьо. Златно. Още нещо? Остава да пуснем лампичките по време на празничната вечеря и дружно да запеем: "О, розов лес!"
Едно е да променяме собствените си закостенели и остарели традиции, но съвсем друго – да се подиграваме на природата. Толкова ли няма къде другаде да проявим възхваляваните си оригиналност и стил? Разбира се, заменянето на естествените елхички с изкуствени, е оправдано – така е по-добре както за самите дръвчета, така и за онзи член от семейството, който ще чисти иглички след тях. Но като ще ги правим изкуствени, защо трябва да им сменяме и цвета?
Всеки с вкуса си. Но призовавам: не забравяйте, че преди да бъдем хора и да измисляме мода, ние сме част от природата! И за да можем още дълги години да си живеем и да си изпълняваме гениалните хрумвания, не трябва да се подиграваме с нея.
| 38 | 12 |
