Романтиката е претърпяла невиждани метаморфози. Тя не е жестовете, които е представлявала преди. Не се случва днес. Нито вчера. Изпълнявала е цялостната си длъжност може би едно време, поне така съм чувала/виждала в сапунисаните ленти, когато мъжът в смокинг е целувал ръка на дамата с букли, вместо плъзналото по улиците днес "К'во стаа", с обръщение "брат" към момичето - обект на съвременна свалка. Нещо, което все още не мога да си обясня.
Толкова тотално и фатално се е изкривило тълкуването за митичния термин. Онова жестовете, разтапящите думи, красивите подаръци и каквото още се вписва под определението, са просто прашасали и ръждиви спомени, допълващи миналото. Моята memory карта никога не е виждала такъв файл. Къде ми е букетът с антуриум и орхидеи, ами откъснатата вишнева клонка /алтернативно решение за стиснати юнаци/? Искам си ги, ей така, да си знам, че съм специална за някого. Да си сложа вазата на балкона и докато комуникирам с въпросния "романтик" по телефона да вдишвам уханните аромати. За да ми се изпълни едно от трите желания обаче, златната рибка ще трябва да се потруди доста. Не, не просто, за да избере букет. За да премине мисловната граница, поставена от съвремието. Да се откъсне от безпричинния срам да подари цвете без повод, просто защото е хубаво и ще зарадва момичето си. Рибке, слушай сега - върни ме назад в миналото и ми подари един хубав букет, романс искам, не имейли. Един път поне.
Пък докато спя трети сън защо някой не ме събуди с песен под терасата? В жегите се спи на отворен прозорец, мелодията нахлува по-лесно в стаята. Като ентусиаста с трамплина в онази българска реклама на вафли. Не помня марката, помня че пееше на мацката с най-голямата усмивка на света. Ех! "Високо, високо, високо!", заради нея. Но това - само по телевизора, който също като романтиката е прашасал яко.
Всъщност всички тези предложения са клиширани варианти от романтичния епизод. Без тях може, но с тях е по-блажено. И самата романтика се случва, тя е онзи момент, когато едната половина се изпълва с изненада от себе си и смелостта си за разкритие пред другата. А останалата част на цялото се трогва до припадък от силното внимание, от чувството да бъдеш "най" за някого. Това се случва и днес, романтика може би има, но в друга форма, според разбиранията на различните двойки. "К'во става, гълъбице?" /съвсем сериозно/ може би просто е обръщението, заело позицията на "Как си, любима?".
| 15 | 0 |
