Целият свят знае, че тази година кралица Елизабет II и нейните поданици празнуват диамантен юбилей. 60 години, откакто се е възкачила на престола на Великобритания и на останалите шест държави, завещани ѝ непосредствено след смъртта на нейния баща - Джордж VI. В цялата английска история има само още един монарх, който е управлявал толкова дълго - кралица Виктория през XIX век.
По случай впечатляващата годишнина, през цялата 2012 ще се пише и посвещава какво ли не на Елизабет II. А някои от спомените едва ли ще ѝ бъдат приятни. Сред тях попадат и мемоарите на гувернантката Марион Крауфорд, която е изучавала и възпитавала бъдещата кралица чак до 21-вата ѝ годишнина и женитба през 1948. Само две години по-късно бившата бавачка публикува спомените си под заглавие "Малките принцеси" - грижела се е и за Маргарет Роуз, сестричката на Елизабет.
Днес трудно можем да си представим фурора, предизвикан от мемоарите в онези далечни години. Това е първият случай, в който разказ за живота с кралското семейство е бил публикуван, превръщат се в първооснова и за други "дневници на бавачките" по-късно. И до днес "Малките принцеси" представлява единственото повествование от личен характер за ранния живот на Елизабет II.
Tова никак не ѝ харесва. "Единственото, което можем да си помислим е, че нашата доскорошна и напълно доверена гувернантка е загубила ума си, тъй като писмено обеща да не публикува" - коментирала Кралицата майка, когато мемоарите се появили на бял свят. Преди това тя е била близка приятелка с авторката Марион Крауфорд, "малките принцеси" също били много привързани към нея. В годината на публикацията обаче тя за първи път не получила коледна картичка от кралското семейство. Повече никога не ѝ проговорили. Нито Елизабет II, нито Маргарет или майка им са изпратили венец за смъртта на Крауфорд през 1988.
Тази година обаче, по случай прословутия диамантен юбилей, Daily Mail решава отново да публикува историята. Прочетохме началото и ето за какво става въпрос в общи линии:
Марион била на 22, току-що завършила образованието си и работела като гувернантка при друго знатно семейство. Един ден вървяла през поляната им и вдигнала очи, защото имала странното чувство, че някой я наблюдава. За пръв път очите ѝ срещнали онзи продължителен студен поглед, който по-късно щяла да опознае така добре. Погледът на херцогинята на Йорк - бъдещата кралица майка. Тя търсела гувернантка за дъщерите си, които се обучавали вкъщи, и спряла избора си на младата Марион.
Крауфорд разказва как първата сутрин в дома на благородниците чула невероятна врява, примесена с викове от смях. По-късно разбрала, че това била обичайната сутрешна веселба на принцесите в стаята на родителите им. Ежедневен ритуал, продължил чак до сватбата на Елизабет. Или Лилибет, както Марион си позволява да я нарича.
Чак в 10 часа Лилибет се облякла и завела новата гувернантка да ѝ покаже любимата си "играчка" - малка къщичка със сламен покрив, подарена на принцесите от уелския народ. Била построена за размерите на дете, но си имала всичко, включително лампи, които можели да се светнат и изгасят.
Момичетата обожавали да се забавляват и със своите играчки коне, но Лилибет често искала самата ѝ бавачка да влиза в ролята на впрегатно животно. В продължение на години ѝ слагала червени юзди със звънчета по тях и си представяла, че това е конят, с който обикаляла въображаеми домове, за да доставя въображаеми бакалски стоки.
В мемоарите си, Крауфорд разказва и за случаите на непослушание от страна на принцесите. Нерядко се случвало бъдещата кралица да я ухапе силно по ръката, когато се ядоса за нещо. По-скоро обаче не харесвала една от своите "мадмоазел" по френски - веднъж на Елизабет ѝ доскучало до такава степен, че взела мастилницата и изсипала цялото съдържание върху собствената си глава. Марион така и не разбрала какво точно се случило, тъй като "мадмоазел" почти веднага си тръгнала. Когато самата гувернантка обаче разказвала на бъдещата кралица за живота на обикновените хора, Лилибет слушала с интерес.
И така нататък. Не видяхме нищо кой знае колко скандално в обявените за скандални мемоари. Но, както знаем, Елизабет II си пада малко "ледена кралица" и никак не обича да я принизяват на лично ниво. Така че не се учудваме от реакцията ѝ спрямо публикуването на "Малките принцеси".
Бог да пази Кралицата и поданиците, които се осмеляват да разказват за нейното детство!
| 16 | 0 |
