Вече е септември месец. Съвсем скоро най-голямото богатство на планетата - децата, ще тръгнат на училище. Ето защо решихме този месец нашата тема да е "Хайде на училище". Щастлива съм, че ще започнем темата с интервю с един, млад, ерудиран и желаещ да се развива човек. Той се казва Камен Киров и е посветен на най-благородната професия - учителската. Повече за него, неговите възгледи и размишления вижте в интервюто.
Здравей, изключително много се радвам, че се съгласи да разговаряш с нас. Разкажи ни малко повече за себе си. Откога работиш като учител?
Здравейте! Много ми е приятно и на мен!
Ще започна с несъщественото, както казва Малкият принц – казвам се Камен, на 27 години съм, от Добрич, а от 8 години живея, уча и работя в София. Образованието си завърших в Софийския университет, специалност "Философия”, а преди това учих три години "Международни икономически отношения” в УНСС.
По-същественото активно се занимавам с медитации, бойни изкуства, различни методи за психическо и физическо здраве (като масажи и Рейки), а професионално и емоционално – с образование, различни теории за учене и обучение и най-общо – вълнуват ме съвременните обществени проблеми и начините за тяхното разрешаване или иначе казано - пътищата за личностно развитие.
Като учител започвам тепърва да работя – имам диплома за учител по дисциплините от философския цикъл, а от тази година чрез фондация "Заедно в час” започвам първата си реализация в училище и магистърска програма в специалност "Начална училищна педагогика” в Пловдивския университет.
Досега съм се занимавал с образование в областта на теорията (в Университета и дипломната ми работа) и под по-практически форми като обучения, тренинги и алтернативни образователни модели. Всъщност, желанието ми да влияя върху обществените проблеми и процеси ме накара да направя тази промяната в образованието си и да се насоча именно в областта, където хората израждат най-базовите си светогледни ориентири и ценности - областта, в която според мен се залагат основите на обществения живот и бъдещето ни.
Ти си обучител в Националния младежки форум? Каква е възрастовата категория на децата там?
Да, и съм изключително щастлив, че в периода на студентството си срещнах хората, благодарение на които попаднах в тази среда! Според българското законодателство в категорията "младеж” влизат всички хора на възраст от 15 до 29 години.
По какви теми ги обучаваш? Разкажи малко повече.
Най-общо, темите, по които НМФ провежда обучения и тренинги, касаят граждански компетенции, лидерство, младежко включване и овластяване, структурен диалог, доброволчество, дебатиране и други аспекти от гражданския и младежкия живот.
Например, през миналата година се проведоха 13 локални младежки академии, на които се засягат именно гражданското образование, ориентирането в политическите течения и техните ценности, дебатите, лобирането, младежките политики на национално и европейско ниво. С младежите в тези обучения търсим начини как да бъдем по-активни и по-въвлечени в случващото се с нас и около нас. Подобна академия, само че национална, предстои и през месец септември тази година.
Отделно от тях редовно има събития, кръгли маси, както и 1-2-дневни тренинги на различни теми за образование, здраве, устойчиво развитие, младежка заетост и др. По време на тези обучения се усвояват знания и умения, необходими за личното развитие и поемането на отговорността за собствения ни живот в съвременното общество. Много от младежите придобиват повече мотивация да работят върху своето собствено усъвършенстване и израстване, но и развиват разбиране за ценността и нуждата да се подобрява средата и условията около тях самите дори когато не са преки ползватели на ползите от това.
Преподавал си и философия на деца на възраст от 4 до 7-годишна възраст. Трудно ли е това? Какво представлява точно тази дисциплина в детския й вариант? Интересно ли им е на децата?
Философия за деца е един прекрасен инструментариум за развиване на изследователското мислене у децата. Моделът е развит през 70-те години на 20-ти век, а в България започва реално да съществува в края на 90-те години, когато преподавател от СУ създава фирма, предлагаща тази услуга в детски градини и училища. Това, от една страна, позволява на студентите по философия да практикуват и да виждат едно възможно приложение на нещата, които учат, а от друга страна, децата развиват собствените си способности да изследват света без догматизъм, обединени в общност и водени от личен интерес.
Тъй като в детската градина има възможност да се посещават различни допълнителни дейности като футбол, английски, йога и т.н., както и да не се посещават, когато не допадат на децата, то да, интерес определено има. Но за да съм по-точен, трябва да поясня, че не винаги на децата им е интересно и това е нормално.
Децата имат различни интереси и различни занимания, които са водещи за тях в един или друг момент и ние се съобразяваме с това – ако детето не иска да дойде някой път, просто не го взимаме; ако пък наруши правилата на общността, единственото наказание отново е да не го вземем. Идеята е те да са водени от собственото си желание да учат и да обсъждат, а не някой да им го налага. По този начин имат вътрешната мотивация да работят с другите деца, да се изслушват, да са търпеливи, да овладяват себе си. Учат се също, че всеки може да допринесе за дискусията дори когато мненията първоначално се разминават. А темите за обсъждане децата избират сами.
Може наистина много да се види и научи, когато се работи с деца. Особено на тази възраст те просто проявяват себе си и вътрешните си стремежи в най-чист вид – тази чистота възрастният човек (без значение дали е учител или родител) може или да я подкрепи и насърчави, или да я потисне, ако принуждава детето да учи несвойствени за него неща, (такива, каквито то все още няма как да разбере). Един от най-ранните критици на образователната система, Джон Дюи, още в началото на миналия век отбелязва, че "Образованието не е подготовка за живота, то е самият живот”. И аз смятам, че именно така следва да изглежда истинското образование. Много ясно личи, когато човек се срещне с вдъхновени и самоинициативни деца и с обезсърчени такива.
Понеже Камен наистина има какво да ни каже, оставихме следващата част от интервюто за утре.
Ето какво казва Камен Киров във втората част от интервюто !
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 12 | 0 |
