Въпреки че я наричаме "най-старата професия" в света, някак си винаги темата "проституция" е считана за табу. Различните държави представят различните лица на огромната в днешно време индустрия. От насилствени бардаци в Бангладеш до смъртно опасните тротоари на САЩ и стилните 5-звездни бордеи в Австралия.
Надничайки в опасния свят на продаван секс, човек открива изумителни различия в различните краища на света на иначе една и съща професия.
В някои малки градчета в Бангладеш, в най-бедните и прашни квартали, проституцията е бизнес и често срещана професия сред жените. В един малък град като Делатия има над 2000 бардака. Там момичетата са взимани от семействата им от 16-годишни, понякога дори по-малки и са продавани и превръщани в секс робини. Тези момичета обслужват хиляди мъже на ден... за 4 долара на час.
В държава, в която повечето хора живеят с по 6 долара на ден, много жени гледат на проституцията като на икономическа необходимост. Всъщност законът в Бангладеш позволява на безработни жени над 18-годишна възраст да "кандидатстват" за разрешително за практикуване на проституция. Въпреки че е легално, обществото в Бангладеш гледа на тези жени като на аутсайдери до ден днешен. От момента, в който една жена стане проститутка, тя остава опетнена и нечиста завинаги. Дори децата и домът й се гледат като опетнени.
Делатия е малък град, но въпреки това си има своя кастова система. Там най-нишите са млади момичета, които са продадени на някоя "мадам" и са превърнати в секс робини, а най-висшите са именно "мадам" - те притежават тези момичета и стаите, в които младите жрици продават телата си.
По средата са независимите проститутки, които сами са избрали да работят като такива, но всъщност... не са имали избор.
Като 13-годишни деца те са били продавани от родителите си на някоя мадам за цени от 5000 долара. Ако искат да напуснат бардака, те трябва първо да се изплатят, което значи да продължат да проституират, но самостоятелно.
Трябват да взимат колкото могат повече клиенти на ден, за да изкарват колкото могат повече пари. Повечето от тези жени го правят, за да сбъднат своята мечта, която включва напускане на Бангладеш и започване на нов, чист живот.
Пренасянето на венерически болести е нещо нормално и почти всички проститутки страдат от сифилис. Много от клиентите отказват да носят презервативи, а секс работничките не са в позиция да преговарят. Там става въпрос са оцеляване.
От другата страна на занаята проститутките вървят в пакет с удобства, лукс и стил. В други части на света някои от жените сами избират да са жрици, наричат себе си "ескорт" и твърдят, че харесват професията и финансовите облаги, които вървят с нея.
Добре дошли в Сидни, Австралия.
Там ще откриете 5-звезден бордей, лицензиран и много стилен. В повечето части на Австралия проституцията бе легализирана в опит да се регулира индустрията.
Поради тази причина в Сидни има луксозни публични домове, в които от момента, в който влезеш, виждаш невероятен, скъп декор. Жените там са красиви и лъскави. Имат си големи помещения с много огледала, където могат да се гримират и къпят. Имат фитнес и джакузита.
Когато пристигне клиент: първо той инспектира предложените му ескорти, избира си и я качва в една от много красиви стаи или апартаменти. Преди обаче парите да бъдат разменени, жрицата е длъжна да направи преглед на клиента. Ако няма преглед, няма секс. След като прегледът мине успешно, дамата пита джентълмена колко време иска да остане. Клиентът плаща и задължително си взима душ. Няма душ, няма секс. След като джентълменът се изкъпе, той се връща в стаята и... магията се случва.
Както жените в Бангладеш, така и тези в Австралия понякога правят секс по 10 пъти на ден. Разликата обаче е в условията. Австралийките получават по стотици долари от всеки клиент. Някои от тях изкарват по 170 000 щатски долара годишно, което ги слага в челните 10% на най-печелившите професии в Австралия.
Счита се, че обикновено жените са насилени или продадени, за да бъдат проститутки. За тези в Сидни е въпрос на избор. Те не са самотни майки. Не работят, за да платят наем или защото са нискоинтелигенти и неквалифицирани. Те обичат работата си и нямаше да го правят, ако не беше така.
В бордеите в Сидни някои от клиентите дори не идват само за секс. Някои от господата идват, за да си поговорят и да получат емоционална задоволеност.
Някои психолози вярват, че удовлетвореността от работата идва от контрола, който имаме над нея. На жените в Сидни им харесва да са проститутки – те предоставят услугата, избират клиентите и налагат граници.
Единственото, което свърза жените от Бангладеш с тези от Австралия, е самият акт на работа и това, че за повечето от тях професията им е табу.
| 6 | 0 |
