Няма нищо лошо в това да си вършите работата и да изпипвате всичко до най-малкия детайл. Хубаво е, когато човек се отнася отговорно към поетите ангажименти и поставени задачи. Ала перфекционизмът може и да е опасен за работохолиците, особено когато води до стрес и хроничен страх от неуспех.
Тази теза поддържа и д-р Нийл Фиоре в книгата си "Навикът да действаш сега!”. Неговият труд е обявен за една от най-добрите бизнес книги и определено има защо. Авторът има 30-годишни наблюдения върху поведението и мотивацията на хората да отлагат, вместо да се захващат навреме и да "отмятат” изпълнените задачи. А нуждата от забавяне е реакция на подсъзнателно равнище - тя идва заради страха от критика или провал, който следва всички самокритично настроени перфекционисти. Всъщност те свързват успехите си в работата с качествата си на личност и отъждествяват всяка похвала като развиване на още едно предимство спрямо останалите хора.
Професионалистите, които се стремят към успех на всяка цена, не са застрашени. Ала онези, които освен с товарът в работата, се ангажират и с постоянна критика на личността си, няма как да избягат от стреса. Те дефинират своите достойнства и изпитват чувство за щастие само и единствено на базата на постигнатите цели в работата.
"Имате нужда от някаква форма на бягство, за да потиснете чувството на мъчително безпокойство. Най-често тази форма на бягство намира израз в отлагането. Вие съзнателно започвате да бавите извършването на даден проект или работа, защото само така успявате да получите съмнително, но все пак, някакъв вид успокоение за вашия перфекционизъм: "Ако имах повече време, ако бях започнал навреме този проект, щях да се справя перфектно, но сега съм свободен от отговорност, ако нещо се обърка.”
Благодарение на своите грешки, вие бихте получили шанс да се усъвършенствате. Няма как да практикувате нещо и да ставате все по-добри в дадена област, без да "стъпите на криво” поне веднъж в своя живот. Всъщност е напълно възможно да избягате от този стресиращ капан. Просто трябва да преодолеете това постоянно чувство за вина при мисълта за евентуален провал. Отлагането също не ви помага да постигнете целите си, затова не се оправдавайте с липсата на време, а се постарайте да го оползотворите правилно.
"Отлагачеството е навик" – отбелязва д-р Фиоре - "който човек развива, за да се защити от чувството на притеснение, което съпътства започването и завършването на определен ангажимент. Всъщност то е несполучлив опит за справяне със задачи, които са ви досадни или затруднителни.”
| 12 | 2 |
