Преди време споделихме с вас, че жените в България взимат по-ниски заплати от мъжете на същите позиции и със същите характеристики. Неравното заплащане е само симптом, по който може да се съди, че нещо не е наред.
Жените у нас получават 12% по-малки заплати от мъжете. Средният процент за Европа е 16,2%, сочат официалните данни на Евростат.
В публичния сектор разликата е 11% в полза на мъжете, докато в частния достига до 24-25%, разкри подробности от изследването евродепутатът от Комисията по правата на жените и равенство между половете Мария Габриел пред iNews.
В България няма разлика в заплащането в две възрастови категории - до 25 г. и над 65 г.
Според Габриел при хората над 65 г. е останал позитивът от предишната система, в която мъжете и жените бяха равни.
Равните заплати на мъжете и жените до 25 г. са и положителна, и негативна тенденция, отчита евродепутатът. Положителното е, че младите хора си търсят и отстояват правата. От друга страна, те нямат още семейство.
"Добре е да видим какво ще мислят момчетата на 30 г., когато момичето ще реши да има деца”, каза Габриел. Тя изтъкна тревожни данни, според които, когато реши да има дете, жената губи 12% от заплатата си.
"Проблемът с неравното заплащане не може да бъде разрешен насила. Всичко е в ръцете на частния сектор. Ние можем просто да връщаме периодично на преден план темата”, каза Габриел.
Що се отнася до задължителните квоти за жени на ръководни позиции, евродепутатът обясни, че е против, но те са "необходимото зло”.
"Звучи ми обидно една жена да е на даден пост, защото е жена. Факт е обаче, че, ако продължаваме със същите ритми, както досега, ще ни трябват още 40 години, за да достигнем 30% жени на ръководни постове”, каза Габриел.
Тя съобщи, че предложението за директива за задължителните квоти за жени на ръководни позиции е в ЕП и предстои първо обсъждане на темата.
"Предупреждават ни, че ще срещнем отпор от някои страни членки, които няма да се съгласят с такъв тип налагане като Германия. Аргументът е, че нямаме право да се намесваме в дейността на частните компании”, каза евродепутатът.
Според нея се пропуска да се каже нещо много важно - директивата не налага квотите. Тя предлага до 2020 г. да има 40% жени в управителните съвети на публичните компании - чрез закон или с доброволни мерки. След 2020 г., когато теглим чертата и видим, че няма 40%, да се обсъжда въпрос за санкции или не.
Директивата не е спускане на определен брой жени за позиции. Има 8000 жени, които са подготвени членове на управителни бордове, но не могат да стигнат, защото са жени, обясни Габриел.
Директивата не засяга малките компании, а тези с над 250 души - това са около 5000 компании в Европа, те най-вероятно са само в няколко страни.
Евродепутатът смята, че България е добър пример, когато става дума за жени, заемащи високи позиции. "В банковия сектор управляват основно жени. За това някои от старите страни членки изобщо не могат да си мечтаят”, изтъкна Габриел.
Домашното насилие е друг проблем на жените у нас, за който не се говори. Прочетете мнението на Мария Габриел по въпроса тук.
| 2 | 0 |
