Посети монумент, спаси миналото

Никола Михов е събрал в проекта си "Forget your past" позабравени паметници с мащабни размери

Посети монумент, спаси миналото

Заглавието на фотокнигата на фотографа Никола Михов е "Forget Your Past. Монументалните паметници от времето на комунизма” (Forget Your Past - Забрави миналото си; изд. Жанет 45), но вместо да ви накара да забравите, тя по-скоро ще ви подкани да стегнете багажа и да видите забравените монументи от миналото, които толкова пъти сте подминавали.

Освен че проучва историята на паметниците от времето на социализма, Никола Михов участва и в създаването на първия онлайн музей за графичен дизайн от времето на социализма.

Защо част от паметника пред НДК първоначално е направена от шперплат, къде е имало църква – умалено копие на Александър Невски, кои са най-любопитните анекдоти около дом паметника на БКП на Бузлуджа и къде можете да разгледате любимите детски книжки от преди 1989 г.? Ето какво разказа Никола Михов специално за Peika.bg:

Каква е съдбата на социалистическите паметници днес?
Аз не ги наричам нито социалистически, нито комунистически, а паметници, построени по времето на комунизма, тъй като много от тях не са посветени на съветската армия или комунистическата партия, а на събития, които почитаме и днес - Априлското възстание, Освободителната война и Сръбско-българската война.

Днес всички те споделят обща съдба - разграбени и разрушени, те са като безмълвен символ на миналото. По времето на комунизма се е акцентирало на монументалното строителство, огромни ансамбли, които съчетават в себе си различни видове изкуство. Това развива българската школа в монументалните изкуства до една от водещите в света - нещо, което в момента почти безвъзвратно е загубено. Казвам почти, защото хората, които са се занимавали с това, са още живи, но никой не се интересува от тях.

Как събра информацията, която е поместена в книгата?
Стремях се всичко в книгата да е максимално достоверно и проверено. Това е доста трудно, защото много от архивите са потулени или унищожени. Държавната структура към Министерството на културата, където са били архивите за паметниците, е закрита в началото на 90-те години и цялата й документация би трябвало да е дарена на държавния архив, където се губят следите й.

Преоткриването на топлата вода, което трябваше да правя, започна с имената на паметниците. Днес ги наричаме с народното им име, а официалните названия са се променяли през годините. Аз си послужих с албуми от 70-те години, сверявах имената едно по едно с материали, вестници, консултирах се с авторите.

Срещите с тях бяха основен момент в моето проучване - разговарях със скулпторите Валентин Станчев, Крум Дамянов, Величко Минеков, архитектите Георги Стоилов, Любомир Шинков и много други. Важно е да кажем, че България е била една от малкото страни, в които е имало такива монументални паметници. Само в Русия е имало нещо подобно. В останалите комунистически страни, дори и в Китай, са доста по-малко и по-малки. Всъщност България е може би на първо място по брой такива паметници спрямо територията.

Попадна ли на неочаквани неща, докато изследваше историята на паметниците?
Попаднах на безбройни любопитни истории, по-голямата част от тях са включени в книгата, но и досега изскачат нови. Построяването на тези паметници е било едно голямо предизвикателство за авторските колективи, българските скулптори и архитекти се учат в движение, защото дотогава в България не са строени паметници с такива размери.

Например, паметникът в Стара Загора, който представлява едно огромно бетонно Самарско знаме, е първата по-висока конструкция от видим бетон в България. Преди изграждането на 50-метровото бетонно тяло на хълма е направен макет в размер 1:1.

Както винаги, сроковете са много кратки и при демонтирането на макета, той се запалва. После пък се оказа, че бабата на един познат е била кранистката на строежа, което си е жива гордост - жена кранистка на такъв отговорен обект.

Друг интересен случай е паметникът "1300 години България" пред НДК. Той e трябвало да бъде открит заедно с НДК, като по този повод е имало голяма конференция с много международни гости и всичкото това хилядно множество трябвало да присъства на откриването на паметника.

Сроковете отново са били много кратки и оттам започват проблемите. Плочите, с които е облицован паметникът, са значително по-малки от предвиденото. Заради голямото бързане в строежа се включват и студенти от ВИАС, а част от паметника е покрита с шперплат, който е боядисан в цвета на плочите. След откриването, допълнително са поставени и огромни бронзови букви с годините "681 - 1944 - 1981”, които са демонтирани след промените.

Какво се случва с паметниците след 89-а година?
След промените паметниците са или тотално забравени, или само за кратко попадат в центъра на медийното внимание. След това всичко продължава по старому.

Няма паметник, за който да е имало истински конкурс или друг реален проект, който да цели неговото преустройство. Разни артисти, зевзеци, кметове и т.н. предлагат всевъзможни идеи за бъдещето на даден паметник - и дотам.

Шампион в това отношение е паметникът на Альоша в Пловдив. Между предложенията открих идеи от сорта на главата му да бъде изчукана и да придобие формата на главата на Васил Левски. Местни художници забелязали, че има голяма прилика между двамата, само трябва да му се махне съветското кепе и да му се оправи прическата.

Друга идея е Альоша да стане реклама на Кока-Кола, като тялото да стане основа на бутилката. Друго предложение - там да се сложи слънчев диск, тъй като мястото е високо и се вижда отдалеч. Друга, още по-интересна идея е на съседния хълм пък да се сложи кръст, който да е още по-висок от паметника и т.н. Сериозен проблем е и че много от паметниците са с неизяснена собственост и няма кой да каже "да” или "не”, дори някой да иска да направи нещо с тях.

Как хората приемат проекта?
Жалко е, че когато става дума за паметниците, няма две мнения, няма нюанси - има само "за"или "против", винаги става дума за комунисти и антикомунисти, за носталгия или омраза. Дори и аз често попадам в кюпа, само защото съм се захванал с тази тема.

Хубавото е, че все пак повечето хората приемат проекта по начина, по който аз се надявах да бъде посрещнат - като едно визуално и документално изследване, което не цели нито да реабилитира миналото, нито да го отрече. За мен ролята на фотографията е по-скоро да задава въпроси, отколкото да дава отговори.

А как се прие книгата "Forget your past” в чужбина?
В началото тази година (2013) книгата попадна в класацията "Best Photo Books of the Year" на британското списание British Journal of Photography, а преди това беше представена в музея Le Bal в Париж, в Амстердам, в Лондон и в Берлин, както и на страниците на едно от водещите фотографски списания FOAM. Тук искам специално да благодаря на издателство "Жанет 45" и лично на Манол Пейков, които поеха риска да издадат фотографска книга в условията на криза.

Прочетете и втората част на интервюто, в която Никола Михов разказва интересни факти около съдбата на паметника на връх Бузлуджа. 

4 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



21
Не е посочен 19.07.2013|10:17
да, а особено като се има предвид кактво бъдеще градим хич не трябва да забравяме миналото си.
20
Не е посочен 18.07.2013|16:49
Много се дразня на тази наша българска черта да зачеркваме доста бързо своята история.
19
Не е посочен 18.07.2013|16:26
Идеята на автора е добра, ще си набавя книгата.
18
Не е посочен 18.07.2013|15:03
Някои от тези монументи са си откровено грозни, но пък защо трябва да ги оставяме да се рушат като могат да бъдат просто освежени и да се използват с друга цел.
17
Не е посочен 17.07.2013|18:00
Ще си набавя тази фотокнига.
16
Не е посочен 17.07.2013|17:10
"Както винаги, сроковете са много кратки и при демонтирането на макета, той се запалва. После пък се оказа, че бабата на един познат е била кранистката на строежа, което си е жива гордост - жена кранистка на такъв отговорен обект." - ХАхахаха уау, нистина е интересно това!
15
Не е посочен 17.07.2013|17:09
Тез паметници или трябва да се реставрира тили да се бутнат. Но не може да продължават да стоят така
14
Не е посочен 17.07.2013|17:09
"Аз не ги наричам нито социалистически, нито комунистически, а паметници, построени по времето на комунизма, тъй като много от тях не са посветени на съветската армия или комунистическата партия, а на събития, които почитаме и днес - Априлското възстание, Освободителната война и Сръбско-българската война. " - А бе чак пък много....малко пресилено казано
13
Не е посочен 17.07.2013|16:18
Бузлуджа на мен ми е много любимо място, просто местността е много красива, идеална за големите жеги.
12
Не е посочен 17.07.2013|15:34
Ще си купя тази книга.
11
Не е посочен 17.07.2013|14:32
на мен лично ми е супер болно за Бузлуджа, тъй като може да стане супер интересно място, а не да се превръща в един изпотрошен монумет, затрупан с оборска тор, а Станишев да се оправдава, че партията нямало как да дава пари за възстановяването му. До кога ще разсъждаваме на дребно и ще се научим да се учим от историята си.
10
Не е посочен 17.07.2013|13:59
И мен ме впечтли.
9
Не е посочен 17.07.2013|13:57
Много интересна публикация.
8
Не е посочен 17.07.2013|12:11
С голям интерес следя как се развива този проект. наистина мненията за него винаги са в двете крайности.
7
Не е посочен 17.07.2013|12:11
Свикнали сме всичко да рушим и айде пак от начало да съграждаме. Някои от тези паметници са сами по себе си красиви и могат да се превърнат в нещо красиво и атрактивно.
6
Не е посочен 17.07.2013|12:03
аз не ща да ходя там
5
Не е посочен 17.07.2013|11:47
би ми било интересно да го посетя
4
Не е посочен 17.07.2013|11:46
Четох за този проект преди време. Идеята на автора е наистина много добра.
3
Не е посочен 17.07.2013|11:32
Това е наистина много интересен проект!
2
Не е посочен 17.07.2013|10:36
Заслужава си човек да си купи тази книжка. Преди време си взех една такава за забравените църкви и манастири, по-страхотен пътеводител не сме имали.
1
Не е посочен 17.07.2013|10:20
Много интересна историята на 1300 години БЪлгария пред НДК :)))
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay