Д-р Ния Тошкова е изследовател в Националния природонаучен музей – БАН, специализирала в областта на екологията, молекулярната биология и опазването на биоразнообразието, с акцент върху прилепите като моделна група. Нейните изследвания са посветени на екофизиологията на хибернацията, влиянието на климатичните промени и зоонозните заболявания, като съчетава теренни проучвания в пещери и труднодостъпни местообитания с молекулярни и имунологични анализи.
Д-р Тошкова е автор на 33 научни публикации и участник в международни инициативи като Earth Hologenome Initiative и Bat Migration Routes in Europe. Тя представлява България в IUCN Bat Specialist Group, EUROBATS и European Wildlife Disease Association и е специализирала в редица водещи институции, сред които Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), Сорбоната, Университета в Констанц и Института "Макс Планк". Като ръководител на Националната програма за мониторинг на прилепите въвежда нови методики за събиране и анализ на данни, допринасяйки за по-ефективното опазване на тези ключови за екосистемите животни.
Нейният печеливш проект е: "Антитяловият репертоар на прилепите в България: от зоонозни заболявания до консервационни дейности":
Какво ви заплени в изследването на прилепите и техния имунитет?
Прилепите са една от най-необичайните и впечатляващи групи бозайници. Те съчетават дълголетие, устойчивост на вируси и екстремни физиологични способности, които нямат еквивалент в животинския свят. Точно тази комбинация ме привлече – усещането, че в тях има заложени биологични решения, до които ние тепърва се опитваме да стигнем. Тайната на техния имунитет не е просто научно любопитство. Тя е потенциален ключ към два от най-големите въпроси на нашето време: как да забавим болестите на стареенето и как да се подготвим по-добре за следващите пандемии. Прилепите ни показват, че е възможно да се живее дълго, да се понасят високи нива на стрес и да се съжителства с вируси без тежки заболявания. Именно това ме мотивира – шансът да превърнем техните еволюционни "хитрости" в нови стратегии за човешкото здраве.
Имате ли конкретен момент или научно откритие, което ви насочва към тази тематика?
Първият повратен момент за мен бяха изследванията на д-р Ема Телинг върху биологията на прилепите. Нейният екип показа, че теломерите – защитните краища на хромозомите, които при хората се скъсяват с възрастта – при прилепите остават стабилни, а понякога дори се удължават след състояния като хибернация. Това откритие ме накара да осъзная, че прилепите разполагат с уникални клетъчни механизми, които могат да ни разкрият нови пътища за разбиране на стареенето.
След това дойде вторият ключов момент. Установихме сътрудничество с д-р Йордан Димитров от Сорбоната, който по време на пандемията започна да се интересува от имунологичните особености на прилепите. Той внесе важна перспектива в научни ни търсения с д-р Виолета Желязкова. Дискусиите и съвместната ни работа доведоха до едно от най-интересните открития в изследванията ни: прилепните антитела проявяват температурна чувствителност. При по-високи температури те се свързват по-силно и с по-широк набор от патогени. Особеност, която не се наблюдава при другите бозайници.Тази характеристика може да се окаже ключ към разбирането как прилепите успяват да живеят толкова дълго и да понасят вирусни натоварвания, които биха били проблематични за други видове. А това отваря реални възможности за бъдещи приложения в биомедицината и имунологията.
Какви нови хоризонти откривате чрез работата си с тези животни?
Въпреки че знаем някои впечатляващи факти за прилепите, те остават изненадващо слабо проучена група бозайници. Това отваря огромно пространство за нови открития. Съществуват над 1500 вида прилепи и за биологията на голяма част от тях не разполагаме с почти никаква информация. Това ми дава възможност да се занимавам с научни въпроси, които са едновременно фундаментални и напълно неизследвани.
Работата ми с прилепи ме е отвеждала на места, на които иначе едва ли бих попаднала – от Панама, където изучавах поведението на прилепите вампири, до джунглите на Индонезия и до вулканичните пещери на Хаваи и Реюнион. Тези места са не само научно предизвикателство, но и шанс да наблюдавам еволюционната креативност в най-интересните ѝ форми.
Друг хоризонт, който се открива, е самата научна общност около прилепите. Изследователите в тази сфера са изключително отворени към сътрудничество, обмен на идеи и съвместни проекти. Това е атмосфера, която не се среща навсякъде в науката и която прави работата едновременно по-продуктивна и по-вдъхновяваща.
Така че прилепите не ми дават само научни въпроси за решаване, те ми дават и нови места, нови хора и нови перспективи.
Защо прилепите са уникални?
Прилепите са уникални, защото съчетават изключителна интелигентност, сложни социални поведения и физиологични способности, които нямат аналог сред другите бозайници. Активният полет ги изправя пред огромни енергийни и температурни натоварвания, които са повлияли пряко върху еволюцията на тяхната имунна система. По време на полет телесната им температура достига стойности, сравними с треска при хората, и това вероятно е една от причините да развият изключителна устойчивост към вируси.
Освен биологичната им необикновеност, прилепите са ключови и за нашата хранителна сигурност. Те опрашват близо 500 растения и контролират популациите на насекоми вредители, което подпомага земеделието и намалява нуждата от пестициди.Те са незаменим елемент от устойчивото бъдеще на екосистемите и човечеството.
Какви митове за прилепите бихте искали да развенчаете чрез науката?
Митовете за прилепите са много – от странни вярвания, че крилата им помагат при несподелена любов, до идеи, че появата им носи късмет и пари. Честно казано, не смятам, че науката трябва да се занимава с подобни суеверия. Това, което е важно за мен, е да показвам реалните истории и факти за живота на прилепите.
Научните данни ясно показват, че те не са свързани с магия, но в екологичен смисъл наистина носят "късмет" – защото изпълняват ключови функции като опрашване, разпространение на семена и контрол на насекоми. Когато разкажем тези факти по достъпен начин, хората започват да ги виждат отблизо, да ги разбират и да оценяват тяхната истинска стойност.
Как разбирането на толерантността към вирусите при прилепите може да помогне за разработване на нови стратегии срещу вирусни инфекции при хора?
Разбирането на толерантността към вируси при прилепите има пряко значение за разработването на нови стратегии срещу вирусни инфекции при хора. Прилепите са еволюирали да съжителстват с вируси, без да развиват тежко заболяване. Това в голяма степен не се дължи на "по-силен" имунитет, а на по-фино регулиран имунен отговор. Те имат няколко ключови особености: потискат прекомерното възпаление и поддържат висока ефективност на механизмите за поправки на ДНК. В комбинация тези адаптации им позволяват да ограничават вирусната репликация, без да изпадат в разрушителни възпалителни реакции, които при хората често са основният фактор за тежките усложнения.
Ако разберем молекулярните основи на тези процеси, можем да ги превърнем в нов тип терапевтични подходи: лекарства, които контролират възпалението по-прецизно, стратегии за стабилизиране на клетъчната хомеостаза по време на инфекция или антитела, които работят по-ефективно в различни физиологични условия.
Така толерантността на прилепите не просто ни дава модел за изследване – тя предлага принципи, които могат да бъдат приложени в човешката медицина за редуциране на тежестта на вирусните заболявания и за по-добра подготовка при бъдещи пандемии.
| 0 | 0 |
