Честит първи учебен ден, скъпи ученици и родители! За всички вас предстои една нова година, изпълнена с динамика, вълнение, емоции и напрежение. От вас зависи как ще протече тя и какво ще успеете да извлечете от нея.
И докато някои от вас са вече в двора на училището, а други с трепет изпращат "гарджетата" си, ние решихме да се срещнем с един педагог, който да ни запознае със своята гледна точка за противоречивото българско образование.
Мариана Пенчева е директор на т.нар. "Руска гимназия" в град Стара Загора. Връстница е на училището, което ръководи вече 10 години.
Преди да заеме престижния пост, тя самата извървява дългата пътека на образованието. Завършва френска гимназия, следват дипломи по начална и училищна педагогика, философия, финанси, свидетелства за следдипломни специализации по философия, индивидуална психология и управление на образованието. Сама казва, че обича да посвещава свободното си време на усъвършенстването. Без това да звучи претенциозно, разбира се.
Защо избрахте да се посветите на педагогиката?
Да работиш с хора и за хора е голямо предизвикателство, а с деца, защото педагогика е детеводство, е и отговорност, и съдба. Когато разликата във възрастта е малка, контактът е по-непринуден, а когато се увеличи, педагогът трябва да е "майстор", за да спечели доверието на учениците си.
Но на конкретния въпрос – в началото на педагогическата си практика прочетох, че истинският учител е не този, който е близо, "слизайки" до учениците си, а който съумее да ги "изтегли" до себе си. И реших, че го мога.
Безспорно практикувате една от най-хуманните професии. Случва ли Ви се обаче да давате повече, отколкото получавате?
Ако човек, в която и да е професия, работи устремен само към това какво ще получи като признание, оценка или възнаграждение, всъщност не бива да очаква удовлетворение от работата си. Аз давам толкова, колкото мога и съм преценила, от мен вземат толкова, колкото им е нужно или могат. Понякога, значително по-късно, "получавам".
С какво се промениха българските ученици през годините?
Времето е еднопосочно и необратимо. Развива се обществото, променят се хората, новите ученици са продукт на новите реалности. За съжаление, лавинообразно нараства агресията и насилието, както и отсъствието на мотивация за четене, учене и самоактуализация.
На какво отдавате все по-ниските изпитни резултати всяка година? Говоря за цяла България, разбира се.
Нараства неграмотността в обществото във всичките ѝ измерения. От една страна, няма закон за защита на българския език, което дава възможност за инвазия на чуждици, жаргон, цифри и латински букви, дори в официална кореспонценция. От друга страна, училището и учебната среда в този им вид са архаизми в сравнение с това, с което разполагат като условия и техника в дома си повечето съвременни ученици. От трета страна, висшите учебни заведения приемат всички дипломирани и дори тези, които преди да получат диплома, имат официална информация, че успешно са положили държавните зрелостни изпити – пълна инфлация на висшето образовние. Какъв авторитет да има училището или университета? Що за мазохизъм е да се "напрягат" учениците, като училището ще ги "изтика", а ВУЗ-ът ще ги приеме?
Как мотивирате Вашите ученици да останат в училище? С какво предизвиквате интереса им?
Ако човек, без значение каква е възрастта му, няма лична мотивация, не е убеден, че трябва да върши нещо, то апатията и съпротивата биха провалили всички усилия да бъде привлечено, задържано вниманието му и провокирана активността му. Мога със самочувствие да заявя, че болшинството от нашите ученици са избрали училището ни по свое желание и съзнателният избор мотивира посещаемостта и поддържа интереса към учебния процес. Това не значи, че не разработваме стратегии, оперативни планове и че неглижираме проблема, защото ако все още за нас не е сериозен, ние не сме щрауси, за да си заровим главите.
Въпреки всичко, има деца, които оценяват това, което им дава българското образование. Разкажете ни за успехите на учениците от Вашето училище.
Няма да посоча конкретни ученици и успехи, за да избегна риска да пропусна някого. Личното ми професионално кредо е, че всеки ученик, който е надраснал учителя си или поне е продължил пътя, е големият ни успех. Такива ученици има много в СОУ "Максим Горки" и те са продукт и на учителите от нашето училище.
Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяла и като учител, и като директор?
О, до безсрочния ми платен отпуск – пенсионирането, ми остават минимум 10 години и се надявам, че опитът до момента е само репетиция и подготовка за изпитанията със следващите ученици и поколение.
А най-големият успех, който сте постигала като педагог?
Нека да оставя равносметката за по-късен период. Все пак сега предстои ново начало - на 2012/2013г., а не затваряне на цикъл, в който по необходимост да се самоанализирам.
Децата са като празен бял лист. Оформянето на личността и ценностите им зависи както от семейството, така и от учителите. Когато има проблем с някой ученик обаче, успявате ли да установите адекватен контакт с родителите му? Съдействат ли ви за промяна или е вярна максимата, че "крушата не пада по-далеч от дървото"?
В контекста на въпроса мога да кажа, че от круша не се ражда ябълка. Но също така, че всички деца, като "празен бял лист" имат потребност от модел за подражание, приемат авторитет, влияят се от средата. Родителите са основният фактор – семейството, но училището и обществото имат не малка роля за формирането на личността на подрастващите. Комуникацията, взаимопомощта и сътрудничеството са основата на успеха в решаването на проблемите. Практиката сочи, че все повече и повече се срещаме с родители, които търсят помощ от училището или институции. Лошото е, че очакват друг да им даде готовите отговори и решения, а не да им помогне, за да ги решат в семейството.
Днес е първият учебен ден. Редно е да подходим с по-голям позитивизъм към новото начало. Какво си пожелавате за настоящата учебна година?
На първо място – здраве. Нека да има отсъстващи ученици и учители за участия в състезания, олимпиади, обмени, но не и по болест. Желая на всички творчески ентусиазъм, успехи и адекватно признание. За себе желая сили и мъдрост.
Какви са плановете ви за развитието на СОУ "Максим Горки" през 2012-2013 година?
СОУ "Максим Горки" е устойчиво и перспективно училище. Важно е политиката за развитието му да е гъвкава и адекватна на очакванията на ученици и родители. Нека дочакаме новия закон за образованието и с удоволствие ще отговоря по-конкретно на този въпрос.
"България цяла сега вази гледа!” Какъв призив бихте отправили към ученици и родители, по случай началото на учебната година?
На добър час! Успех!
| 21 | 0 |
