2010 е годината, в която няколко психолози задълбават в една не съвсем обичайна за тях материя. Става дума за 1 112 съдийски решения за помилване на затворници. Това, което откриват учените е, че шансовете за излизане на свобода на тези несретници са далеч по-високи непосредствено след закуска и обяд.
Средностатистически, съдиите помилват около 60% от затворниците веднага след като са се нахранили. Колкото повече време изминава от последното им ядене, толкова повече намалява тяхната благосклонност, а непосредствено преди хранене шансът за предсрочно освобождаване на осъдените е 20% - около три пъти по-нисък.
Тоест, колкото по-гладни са били съдиите, толкова по-рядко са поемали отговорността да освободят затворник и толкова по-често са поемали по пътя на най-ниското съпротивление, отлагайки помилването за по-нататък.
Гладна мечка хоро не играе, както е казал народът. Гладът може да означава много различни неща, но в биохимията се асоциира с ниски нива на кръвна захар. И ако си позволим да преиначим народната поговорка за целите на следващото изложение, то тя би звучала по-скоро по следния начин: "Мечка, която играе хоро, огладнява".
През 2007 година вече познатият ни Рой Баумайстер провежда изследване, в което участниците са заставени да изгледат един филм без звук. В центъра на екрана има образ на жена, която произнася реч, а в долния десен ъгъл се появяват и изчезват несвързани думи.
Задачата на хората е да се фокусират върху жената и да се постараят да игнорират примигващите в периферията слова.
Учените измерват нивата на кръвна захар на участниците преди и след видеото и ги сравняват с тези на контролна група, която гледа същия клип, но без специални инструкции да се абстрахира от случващото се в долния десен ъгъл. Не съвсем изненадващо в настоящия контекст, представителите на първата група се отличават със значително по-ниски стойности на кръвна захар от контролната група.
В последващи подобни тестове участниците гледат същото видео, но непосредствено след него пият газирана напитка, която или е със захар, или е изкуствено подсладена. След това получават задача да изпълнят някое от всички онези неща, за които стана ясно, че изчерпват волята особено успешно - пъзели, повтаряне на геометрични линии, потискане на емоциите, прояви на алтруизъм и т.н. В крайна сметка, хората, които получават нискокалорични подсладители, се представят доста по-зле, отколкото онези, които наистина възстановяват енергията си.
Разбира се, захарта не е единственият начин да покачиш кръвната си глюкоза, но от тези изследвания става ясно, че човек е с много по-голяма готовност да упражнява воля и да взема важни решения на пълен стомах. Затова и диетите са толкова трудна задача за много от нас - защото техният успех зависи от наличието на енергиен дефицит в тялото.
Важно е да се отбележи, че нещата, за които става дума тук, в никакъв случай не трябва да бъдат третирани като неоспорими факти. Говорим за материя, която тепърва предстои да бъде изследвана от науката и за която знаем твърде малко. Въобще - идеята за "умореното его" е само една метафора за нещо много по-комплексно, отколкото можем да си представим към настоящия момент.
Също така, известно е, че волята може да бъде стимулирана не само чрез храна, но и с помощта на други мотиватори като материални подаръци (шопинг терапия, дами?), развлечение, разнообразяване и др.
Единственото неоспоримо нещо е, че мозъкът изисква "гориво", за да функционира. Учените, чиито експерименти коментираме, хипотезират, че волевите функции на мозъка отнемат най-много от това гориво и неколкократно са демонстрирали, че когато имаме недостиг на бърза енергия (глюкоза) в кръвообращението, изпадаме в състояние, което може да се етикетира като "умора на егото".
Независимо от това какво казват книгите за личностно развитие обаче, волята не е умение. Ако беше, щяхме да ставаме все по-добри с практикуването й, докато всъщност е точно обратното. Засега единственият известен начин да си спестим изчерпването й е да разпознаваме предизвикателствата в ежедневието си и да избягваме онези от тях, за които знаем, че ще ни костват много, а ще ни донесат малко в замяна.
Съвременният начин на живот изисква повече самоконтрол отвсякога. Устояването на мисълта, че фейсбук е на една ръка разстояние, в телефона ни чака непрочетен SMS, а в шкафа дебнат вафлички изисква неимоверно количество мозъчни напъни. Ако не се огънем пред първото, второто със сигурност ще ни разклати, а третото като нищо може и да ни повали.
Добавете към това факта, че нощеска не сте спали добре, предната вечер сте обърнали една бира в повече и на всичкото отгоре е трябвало да си затраете пред очевидните сексуални намеци на прекия си ръководител.
Сега сложете щипка мрънкане от малката вкъщи и гарнирайте с оня нехранимайко, който очевидно е женен повече за компютъра, отколкото за вас и никак няма да ви е трудно да си обясните защо понякога предпочитате да седите с празно изражение пред най-тъпия епизод от "Сексът и градът", вместо да отидете на фитнес.
И ако държите да ви оставим с нещо като поука от поредицата за "Умореното его", помислете за следното... Никога няма да имате пълен контрол върху собствените си действия, но най-лесно ще устоявате на инерцията, ако сте свежи умствено и физически.
Почивайте си, глезете се и се разнообразявайте. Наспивайте се и ако ще се напивате злостно, гледайте да не е по време на диета или в деня преди тренировка. И докато науката не разгадае напълно тайните на егото, не вземайте важни решения на празен стомах.
Източници:
1. Danziger, Shai, Jonathan Levav, and Liora Avnaim-Pesso. "Extraneous Factors in Judicial Decisions.” Ed. Daniel Kahneman. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 108, no. 17 (2011): 6889–892.
2. Gailliot, Matthew T., Roy F. Baumeister, C. Nathan DeWall, Jon K. Maner, E. Ashby Plant, Dianne M. Tice, Lauren E. Brewer, and Brandon J. Schmeichel. "Self-control Relies on Glucose as a Limited Energy Source: Willpower Is More Than a Metaphor.” Journal of Personality and Social Psychology 92, no. 2 (2007): 325–36.
3. Beedie, C. J., and A. M. Lane. "The Role of Glucose in Self-control: Another Look at the Evidence and an Alternative Conceptualization.” Personality and Social Psychology Review 16, no. 2 (2012): 143–53.
4. Baumeister, Roy F. Tierney, John. "Willpower: Rediscovering the Greatest Human Strength" The Penguin Press, 2011. ISBN 978-1-59420-307-7
| 2 | 0 |
