1348 година. Смъртоносна чума е превзела Флоренция. Над 100 000 души са преминали в небитието - вчера обядвали със семейството си, а днес вечерящи с предците си. Болестта е навсякъде, а лек няма.
10 млади хора решават да избягат от проклятието. Те се усамотяват във вила извън града и започват да си запълват времето, разказвайки истории. Цели 100 на брой.
Тази вечер, 29 ноември, е премиерата на "Декамерон", дело на режисьора Диана Добрева и сценариста Ангел Еленков. 6 от 100-те новели оживяват на сцената на театър "Българска армия", пренасяйки зрителите в далечната епоха на Ренесанса.
"Декамерон" е еротичен. Истински и неподправен. Толкова скандален, че приживе неговият автор Джовани Бокачо се отказва от него. Той разказва за моралния разпад на Църквата, акцентира върху плътските удоволствия, осмива аскетизма.
Пет от шестте новели, които представят талантливите актьори на Армията, са подчертано комични. Сексът е задължителен, всъщност той е отправна точка на всяка идея, заложена в отделните части.
Постановката започва с новелата за градинаря, който се преструва, че не може да говори. Попада в един женски манастир, в който монахините го приютяват с условието, че ще поддържа градината им. Скоро става ясно, че немият момък ще поддържа и нещо друго. Все пак, предимство е, че няма дар слово и не може да разкаже за случилото се.
Историите продължават с тази за отеца, който има способността да превръща жените в кобили и крави. Тайната е само, че трябва да им постави опашка. При това, пред очите на съпруга на едната кандидат-добитък.
Актьорите ни припомнят и сцената за гондолиера, който се хвали наред с благоверната си съпруга. И когато сам открива любовника ѝ, скрит в една бъчва, отново не приема разврата, който цари под покрива му.
Следва приказката за една съпруга, която се опитва да съблазни съседското момче, дошло в дома ѝ да ѝ иска кратунка с ечемичено брашно. И за малко да го огрее, ако съпругът ѝ не се беше прибрал преждевременно.
Една от най-забавните новели е за монаха, отдал се на изгнанически живот. До момента, в който 16-годишно девойче, решено да избяга от светския живот, го открива. Щастлив от тази среща, той решава да я запознае с истинския дявол, който се оказва неговият полов орган. Чист късмет се оказва, че нейната интимна зона пък е Пъкъла. А дяволът трябва да се върне, откъдето е дошъл, нали?
Последната новела рязко се разграничава от всички, представени на театралната сцена. Тя е драматична, тъжна, тежка. И главната роля е поверена на Радина Кърджилова - актриса, доказала неведнъж, че драматичните образи се вписват идеално в нейния собствен такъв.
Нейната героиня Изабета се влюбва в работника Лоренцо, нает от тримата ѝ братя. Влюбва се дотолкова, че му се отдава. Неколкократно. За зла участ, братята ѝ разбират за тази забранена любов. И убиват избраника на сестра си.
Когато тя открива тялото, не успява да го пренесе сама, затова реже главата, заравя я в една саксия, а отгоре посява босилек. И не се разделя от него, докато отново не ѝ го отнемат. Тогава тя поема по съвсем нов път, водещ до вечно щастие с любимия.
"Декамерон" е постановка, която трябва да се почувства. Повече смешна, отколкото тъжна, тя разкрива спецификите на една отминала епоха, елементи от която разпознаваме и днес.
Липсата на морал не е явление на съвременния свят, а част от същността на много хора. Времената се менят, хората остават същите. Такива, каквито ги е виждал Бокачо преди повече от 600 години.
В ренесансови герои се превъплъщават Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева - Нети, Борислава Костадинова, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Иван Радоев, Милен Миланов, Мирослав Косев, Радина Кърджилова, Мимоза Базова, Стефка Янорова, Тигран Торосян.
Сценографията и костюмите са дело Нина Пашова, а за въздействащата музика е отговорна Петя Диманова. Прекрасната хореография, без която пиесата нямаше да бъде същата, се дължи на Татяна Соколова.
Освен премиерата тази вечер, следващите дати, на които можете да се запознаете със западноевропейския шедьовър, са 1, 14 и 28 декември.
Декамерон -
За тържеството на живота.
За любовта като страст и грях, но и ….
За любовта, като божествен дар и единствен път към безсмъртие.
За силата на човешкия дух, който може да бъде по-страшен от
чумата и по-свободен от живота.
За човека, който се смее в сянката на смъртта.
Диана Добрева
| 10 | 0 |
