Като ще си говорим за българските открития в медицината, няма как да не си кажем: "Да, и ние сме дали нещо на света”. Дали сме, и то много!
Понякога се чувстваме недооценени като народ, но определено има с какво да се гордеем. Повечето от вас може би знаят, че първият електронен часовник е дело на българина Петър Петров през 1971 година; Джон Атанасов, който е с български произход, изобретява първия компютър; през 2003 г. проф. Димитър Съселов и екипът му откриват най-отдалечената планета, известна на астрономите... И така мога да изброявам до безкрай.
Между всички тези нововъдения в безброй области обаче, откритията ни в света на медицината остават на заден план. Малко хора знаят например, че пеницилинът е българско откритие - на д-р Стамен Григоров.
През 1906 година, пред заседание на академичния съвет на медицинското списание "Ла прес медикал” в Париж, българинът съобщава за възможността да се използват пеницилиновите гъбички за лечение на инфекциозни болести и по-конкретно - за туберкулоза. Подкрепя становището си с резултати от опитите си върху хора и всичко това става 23 години преди "откритието” на Александър Флеминг.
Ние имаме косвено участие и в разработването на първото противозачатъчно хапче. Карл Джераси, който е известен с приноса си в разработването на контрацептивите, е син на сефарадски евреин от България и детските си години прекарва именно тук.
Може би най-значимото българско откритие в областта на медицината, известно като "Феномена на века”, е откриването на Шестия сърдечен тон. То е дело на проф. д-р Иван Митев през 1974. Същата година той публикува статия в сп. "Педиатрия”, в която за пръв път споделя за епохалното си разкритие. Няколко години по-късно тази новина се появява и в най-престижните световни кардиологични издания и скоро шестият тон на сърцето е приет като явление с изключително значение за развитието на медицинската наука. То помага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на грешки при диагностицирането.
През 2007 година наши учени получават признанието на целия свят заради намерена мутация, която предизвиква неврална мускулна атрофия. Причината за наследствената атрофия на периферната мускулна система се крие в ген, който се намира върху най-голямата човешка хромозома. Той отговаря за едни от най-важните в организма ензими - ключов в синтеза на всички белтъци. Най-големите биотехнологични компании в света вече са силно заинтригувани от българското откритие, a тези резултати ще им помогнат да разработят нови лекарства за милиони хора.
Не по-малко значимо е откритието на българския невролог д-р Борис Минев, който открива революционен начин за лечение на множествена склероза през 2009 година. Ученият, заедно с колегите си от Калифорнийския университет, установил, че инжекция от собствени стволови клетки от мастна тъкан стимулира производството на веществото миелин, което съставя обвивката на нервите. Целият екип прави експериментални лечения с няколко пациенти, чието състояние се подобрява многократно след поставянето на такава инжекция.
Нивалинът е лекарство, което се извлича от блатното кокиче и помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферната нервна система. Лекарството е създадено от проф. д-р Димитър Пасков през 1956 година. Така българинът прославя името на България сред фармаколозите и лекарите в цяла Европа.
През 2010 година редица български медии започнаха да споменават името на никому известният до тогава Продан Христов - българинът, открил лекарство срещу рак. През 1955 година той емигрира от тукашния комунистически режим в Германия, където разработва откритието си. След като стана известно, че Христов е намерил лек срещу рака, немски вестник пише на първата си страница "Защо българин?”. Разбира се, с такова откритие веднага бихме влезли в историята на медицината, ако изобщо беше регистрирано.
Шест години българинът прави опити да регистрира лекарството си в Австрия, но му отказват, защото той не желае да разкрие технологията. Казва само, че то съдържа единствено билки и го произвежда сам в малки количества. Засега лечението е експериментално, но много хора свидетелстват, че то действа. Въпреки всичко, мечтата на Продан е да продаде формулата на лекарството и то да се произвежда в България, но засега няма никакво развитие по случая.
Пред 2009 година български учени откриват и един от гените на клетъчната смърт. Това има фундаментално значение, тъй като ще помогне да се достигне до причината за стареенето. Така българите приближават човечеството до желанието му да се намеси в решенията на природата и да забави процесите на остаряването.
Оказва се, че в глобален план всички тези открития са известни, само в България се споменават така, между другото. Можем само да добавим, че тези нововъведения в медицината са само малка част от причините, поради които трябва да сме горди и заради тях смело можем да заявим, че сме дали много на света!
| 20 | 1 |
