Като преподавател по айкидо на какво искаш да научиш децата най-вече?
Да се стремят да стават по-добри от себе си, не от другите.
Какво е най-важно за децата, за да станат истински хора?
Да имат отговорни родители, които правят не това, което харесва на децата, а това, което е добре за тях. Да имат ментори. Да виждат добрият пример около себе си и да бъдат водени в правилната посока. Да им се показва реалността и с двете алтернативи. Да не им се спестяват трудностите от малки, за да израстнат силни да се справят с тях.
На какво ги учи спортът?
Калява ги както физически, така и физически. Истинският спорт ги учи да излязат от зоната си на комфорт, за да започнат да се развиват. Затова винаги казвам, че спортът не е забавление и приятна дейност, а средство за развитие. А развитието не е комфортно.
Ние да насочим детето към определен спорт или то само да избере?
Според мен е хубаво заедно да видим няколко опции. И заедно да изберем като се съобразим както с даденостите и влеченията на детето, така и с това кое е добре за него и кое какви качества ще развие в него. А това е по-скоро преценка на родителя, отколкото на детето. Според мен е безотговорно да оставяме 4 годишното само да прецени. :)
Ако детето не иска да спортува нищо - какво да правим?
За мен няма такава опция. Спортът трябва да е задължителен така както българският и математиката. Той е част от образованието и възпитанието. Има и деца, които нищо не искат да учат, но все пак ходят на училище? Не казвам, че трябва да стават картотекирани състезатели или професионални спортисти. Но спортът, който се практикува в общия случай 2-3 пъти в седмица е с профилактични, дори лечебни цели. Та въпросът не е "ще тренираш ли?”, а "какво ще тренираш?” :)
Как да стимулираме детето да спортува повече?
За мен най-важен е личният пример и средата в семейството. Ако родителите спортуват или поне са активни и за тях движението е ежедневие, гарантирам ви, че детето само ще търси спорта. Ако те никога не са спортували, ако са с наднормено тегло и стоят часове пред телевизора, със сигурност ще им е много трудно да откъснат и детето от екрана. Това все пак не означава, че е невъзможно. В този случай е важно да намерят "добрия пример” за своето дете, ако не в самите тях, то в друг човек. Да го поставят в среда с други спортуващи деца. Да му покажат ценностите от спорта и да му обрисуват по-добрата алтернатива.
Важни ли са състезанията?
В Айкидо сме "против” състезанията, но според мен те имат своите позитиви. Ако ги няма, трябва да се намери алтернатива как човек да си отбелязва прогреса, защото измерването на успеха е изключително важно за неговото постигане.
Трябва ли да караме децата да се състезават едно с друго?
Състезателния метод е много лесен и изкарва бързи резултати, но в дългосрочен план е тъжен, защото възпитава индивидуалисти, които после много трудно се научават да бъдат "заедно”. А за мен всъщност състезанието обезценява личността, защото критерий за твоя успех (или неуспех) е другият човек. Ако той е добър - ти си зле. Ако той е зле - ти си добър. А това не е така. Ние сме достатъчно добри (или лоши) независимо какви са другите хора. Критерий за нашият успех сме самите ние, а не другите.
Конкуренция с другите или със самите себе си?
Със себе си :)
Повече поощрения или забележки на място?
За мен двата метода вървят ръка за ръка. Зависи от поведението - естествено, че ако детето не се държи добре, трябва да има забележка, а не поощрение. Ако пък е направило добра постъпка, тя трябва да се забележи с поощрение. Но и зависи от самия темперамент на малкия човек. Някои реагират по-добре на забележка, други на поощрение, затова аз лично винаги комбинирам и двата метода.
Как да отдалечим децата от екраните?
Като им дадем алтернатива какво да правят. Не само че стоят пред екраните, много от глупостите, които правят според мен са просто от скука. Затова тук приказката " залудо работи, за лудо не стой” важи в пълна сила. Постоянно трябва да им намираме "работа”,, защото те имат много енергия и ако няма в какво да я влагат в позитивна насока, ще я пилеят пред екраните или ще я влагат в още по-деградиращи дейности.
Как да научим децата да губят и печелят с достойнство?
Като им показваме още от малки , че успехът и провалът са двете страни на едно и също нещо. Важно е не дали печелим или губим, а дали и колко дълго продължаваме по пътя на Развитието. Защото то, Развитието не е права линия - има както пикове, така и спадове и след всеки спад идва пик и обратното. :) За днешните деца обаче или по-скоро за техните родители неуспехът е крах. Според мен трябва целенасочено да се срещат с него, за да се учат да го преодоляват.
Работа в екип и какво е отбор - лесно ли се учат децата на това?
Не е лесно, но не е и невъзможно, стига да им обясниш ценността. Децата, както всички хора имат естествената необходимост да искат принадлежност, да са част от отбора. Това, което им трябва, за да го постигнат е да им се предостави контролирана и урегулирана среда, в която наистина не се толерират съперничествата.
Ако можеш да посъветваш родителите нещо, какво би било то?
Да не се влияят от моментните желания или нежелания на децата си. Да не ги питат прекалено често какво им харесва и да не се ръководят толкова много от това. Да имат силата да направят дори и нещата, които не харесват на децата им, но знаят, че са добри за тях, за да ги отгледат като силни личности.
| 1 | 1 |
