Когато за първи път у нас здравните институции призоваха да си останем вкъщи в отговор на разпространяващата се пандемия от коронавирус и да спазваме дистанция при редките си срещи с хора, почувствах паника. Какво би означавало за мен новата ситуация, за съквартирантите ми и за живота ми като необвързана жена? Безстрашната, независима моя версия се изплъзна от мен само за миг и беше заменена от някого, който завиждаше на всички двойки, които имаха с кого да прекарват времето си у дома.
Това безсилие не продължи дълго. Намерих нов смисъл на независимостта – по-дълбок смисъл от този, който съм осъзнавала преди. И стигнах до този извод сама – напълно сама.
Както споменах, за щастие тревогата ми не продължи дълго. В рамките на няколко дни подредих ежедневието си. Изчезна обикновеният хаос от натоварения ми график и беше заменен със забавна, по-опростена и много по-тиха версия. Започнах да работя от вкъщи и без обичайните си планове за след края на тежкия ден в офиса имах достатъчно време да размисля и да преоценя някои аспекти от живота си. Най-накрая успях да се съсредоточа върху нещо, за което бях забравила от известно време – себе си. И се чувствах наистина добре.
Със съквартиранта ми инвестирахме средства в тежести за домашни тренировки. Споделях най-разнообразни рецепти с приятели. Дори се записах за онлайн уроци по танци. Скоро прекарвах свободното си време в упражнения и грижа за тялото си, правейки неща, които никога досега не се бях престрашила да опитам, като например да тренирам балет и да се наслаждавам на домашно приготвени ястия, които съм сътворила сама. Чувствах се ужасно уверена в себе си.
Ако препоръките да си стоим у дома бяха дадени няколко месеца по-рано, за мен нещата щяха да бъдат драстично различни. Тогава все още бях с последния си приятел, така че може би се сещате, че изобщо не ми беше до фитнес. Често се отдавахме на кино вечери до късно и мързеливи сутрини. Знам, че тези навици не биха ми послужили добре по време на социално дистанциране. Да бъда в тази връзка би ми попречило да забавя темпото и да помисля за това, което наистина ме прави щастлива. Вместо това се чувствам по-свързана със себе си от всякога.
Не е нужно да придобивате ново умение, да тренирате до полуда всеки ден или да печете бананов хляб, както се оказва, че е модерно тези дни, за да се чувствате пълноценни, докато си стоите у дома. Но важното е да разберете кое е най-добро за вас през това време на изолация. За мен разбирането, че да си сам не е синоним на това да си самотен, беше от изключителна важност.
Завиждам ли все още от време на време, когато видя сладки снимки на обвързаните ми приятели в социалните мрежи? Разбира се. Но най-вече просто се чувствам късметлийка. Струва си да прекарвам точно това време, както искам, и в края на деня знам в сърцето си, че да бъда сама в момента е точно това, от което сърцето ми се нуждае.
Докато извънредните мерки започват да се разхлабват постепенно, виждам светлината в края на този все още много дълъг тунел. И макар че може да има още няколко вълни на заболяването в близкото бъдеще, знам, че няма никой друг, с когото бих предпочела да преживея бурята, освен със себе си.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
