"Имаше едно време едно малко момиченце, което се качваше на стол, от него на пералнята, а от нея на хладилника, за да достигне най-високия шкаф, в който бяха бонбоните. "Лакта”, в малки карирани обвивчици, които му се струваха много вкусни (тогава имаше основно шоколад "Кума Лиса”). Важното е, че момиченцето винаги правеше това заедно със своето синьо мече. Катереха се заедно до високия шкаф. Мечето беше останало без нос и бялото на коремчето му вече беше малко сиво, но това въобще нямаше значение. Защото със синьото мече можеше да се говори за всичко.
Само то разбираше, че в килера наистина се крие вещица, въпреки че всички други твърдяха, че няма нищо страшно да си вземеш компот от там, когато е тъмно. То знаеше, че е важно в супата от камъни и тревички да се сложи и червен пипер, ама истински, който незнайно защо пак бяха качили във висок шкаф. И че от парченца вестник стават чудесни палачинки. Знаеше и че понякога момиченцето се крие в гардероба, защото не иска да ходи на урок по пиано, но никога не го издаде. Нито веднъж.
Един ден синьото мече изчезна. Момиченцето не го видя повече, но усещаше, че ще се срещнат пак. После момиченцето порасна, но само на ужким, и продължи да си мечтае за малки кукленски неща. Упорито искаше да живее в свят, в който сините мечета са важни. В който хората не правят всичко само заради себе си, а понякога се сещат и за другите. Например, когато ядат бонбони. Затова реши не само да мечтае, а и да действа, за да допринесе, макар и малко, за случването на разни хубави неща."
Порасналото момиче се казва Яна и с умиление разказва историята за любимото си мече. Преди години родителите ѝ са преценили, че малката Яна е вече голяма за плюшени играчки и са прибрали синьото ѝ другарче. Търсила го е дълго - може би още я чака на някой таван? Но не го е забравила. Тази година осъществява идеята си за постигане на щастлив баланс между хоби и работа. Създава онлайн магазин за "ръчно изработени стоки и добри каузи" и го кръщава на отдавна изгубеното мече, което пази в сърцето си. Ръководена от чистото и детското в себе си, тя иска поне малко да промени света със социалните инициативи на meche.bg.
Само за няколко месеца Яна е намерила още десет момичета, които да изработват аксесоари за нейното магазинче - с ръце и сърце. Можете да се присъедините и вие! Стенни часовници от старите плочи с приказки, бижута от естествени материали, атрактивни чанти "пачуърк" - резултатите са оригинални и уникални, но въпреки всичко са евтини и можете да ги превърнете в чудесен подарък за любимите хора (вижте в галерия). Аз наистина ги харесах и затова си поговорих с Яна за философията на "Синьото мече".
Как се промени момичето в теб през годините? Какво успя да запазиш и с какво се наложи да се разделиш?
Упорито се опитвам да пазя, а и да преоткривам детското. Това много ми помага, когато измислям нови продукти. Хубавото при децата е, че все още не са им поставени бариери и рамки, в които да мислят. Затова те виждат повече от обичайното в заобикалящия ги свят. Една от любимите ми игри като малка беше да си правя кукли от картон, на които измислях рокли от изрезки. Сега правя бижута от стари вестници и списания. Мисля, че е много полезно да се връщаш към детските си идеи. С какво съм се разделила? Предполагам, че съм по-малко наивна.
Каква е основната идея на "Синьото мече" и трудно ли беше да я осъществиш?
Няколко са важните неща, около които се върти концепцията за магазина. Първо, всичко, чрез което магазинът комуникира – визията, продуктите, посланията – са подчинени на идеята за позитивно отношение към света. Бих искала хората, които общуват със "Синьото мече" по някакъв начин, да имат много поводи да се усмихват. Друга важна особеност е идеята да се обединява работата на различни автори. И трето, но не последно, популяризацията на магазина ще се случва основно чрез работата ни за полезни каузи.
За трудностите – при всяко начало има грешки и трудни моменти. В моя случай най-неприятните неща, с които трябваше да се преборя, бяха от чисто административен характер. За съжаление, стартирането на бизнес е свързано с голямо количество документация.
Очаква ли се "Синьото мече" да излезе от виртуалния свят и да се превърне в реално магазинче, което можем да посетим?
Обмислям такава възможност, но съм оставила по-сериозните планове в тази посока за пролетта. Инвестицията в реален търговски обект е значително по-голяма и изисква прецизна оценка на пазара. Освен това мисля, че онлайн търговията у нас тепърва ще се развива като предпочитан начин на пазаруване, тоест трябва да реша дали няма да бъде по-печелившо да заложа на онлайн развитието на "Синьото мече".
С какво "Синьото мече" е различно от останалите онлайн магазини за продажба на ръчно изработени украшения?
Повечето такива места, когато говорим за онлайн магазини, са на отделни автори. Има много малко сайтове, които да обединяват работата на различни хора, както е в случая със "Синьото мече". Иначе основното, с което искам магазинът да се отличава, са добрите каузи, за които ще работим.
В какви каузи сте участвали до този момент?
Още със стартирането на магазина през октомври организирахме почистване на Борисовата градина. През пролетта и лятото ще продължим с тези инициативи. Планирам също и да организираме и засаждане на дървета.
Този уикенд участвахме в коледния благотворителен базар на "Марш на любовта” – това е международна организация, която подпомага деца, лишени от родителски грижи, възрастни хора и други нуждаещи се. Особеното за нея е, че средствата, които се събират чрез тези базари, се изразходват изцяло за благотворителност и никой, включително административния персонал, не получава възнаграждение за работата си.
От известно време работя и по една дългосрочна инициатива във връзка с домовете за деца, лишени от родителски грижи, която ще започнем да развиваме в началото на 2012 г. Планирам организирането на обучения-игри, в които заедно с децата ще правим ръчно изработени изделия. Всеки ще може да подпомогне инициативата чрез дарение на материали – стара прежда, хартия, гердан и т.н., които да ползваме при посещенията си. В някои случаи нещата, произведени от децата, ще се продават в магазина, а средствата ще бъдат предоставяни в полза на съответния дом. За подробности относно инициативите можете да следите блога ни.
Вярваш ли, че по Коледа стават чудеса?
Стават със сигурност, и то не само на Коледа. Доколкото аз съм забелязала – трябва да вярваш силно в това, което искаш да ти се случи, и да работиш в тази посока, без да очакваш резултат на мига. Често пътят към чудото е по-важен от сбъдването му, затова в никакъв случай не трябва да ни е страх да се опитваме да сбъдваме идеите си.
Кой е най-хубавият подарък?
Потърсеният с желание да зарадваш другия, а не защото е някаква дата от календара.
Благодаря на Яна за съществуването на "Синьото мече" и за това интервю! Сам по себе си, разговорът с нея беше наистина хубав подарък. Защото разбрах – порасналите деца могат да сбъднат желанията си през цялата година, нужно е само да вярват в това и да проявят хубав детски инат, за да превърнат работата си в удоволствие.
| 36 | 1 |
