Магията на планината може да бъде усетена само на живо! Малко са хората, способни да пресъздадат атмосферата, която витае из приказните кътчета на природата. И все пак има такива...
Мая Къркаличева създава толкова впечатляващи снимки, че няма как да останете безразлични към тях. Тя е талантлива и безстрашна дама, а кадрите й ще ви мотивират да изкачите някой връх още при първа възможност!
Нейните фотографии разкриват по неповторим начин могъщата красота на планините. Прочетете интервюто, което Мая даде специално за Jenite.bg, за да се отправите на едно екстремно, но завладяващо пътешествие.
Рила
Откога се занимаваш с фотография професионално? Кои бяха първите неща, които снима?
От 7 години съм се отдала изцяло на фотографията, а от 3 си вадя хляба с това. Снимам от малка - още в училище ме увличаше да нося фотоапарат навсякъде с мен. Първите неща, които снимах, бяха съучениците и приятелите ми.
Защо специализира тъкмо в планинската фотография? Какви усещания ти носи това изкуство?
Един ден стъпих в планината и всичко си дойде на мястото. Намерих това, което вътрешно съм търсила. Просто се почувствах много добре! Планината носи една неописуема красота и чистота, която на всяка крачка се променя, за да ни покаже още и още от нейната същност, а насищане от това усещане няма.
Село Вишнево в Родопите
Кое беше първо - страстта по фотографията или по планината?
Първо бе фотографията, а планината винаги е била нещо като блян, копнеж, мечта, докато не намерих правилните хора, с които да започна да навлизам в нея.
Кой е най-трудният преход, на който си ходила? Изпадала ли си в опасна планинска ситуация, излязла извън контрол?
Един преход може да бъде труден по различни причини. Трудно ми беше, когато за пръв път стъпих в Хималаите болна, с 25 кг раница на гърба, температура и треска. 
Манаслу, Хималаите
Трудно ми беше, когато за пръв път се изправих зимно време срещу пориви на вятъра от над 120 км/ч. Трудно ми беше, когато прекосихме целия Северен Пирин с раници, палатка и храна за 7 дни. Но именно тези трудности ни учат следващия път да се справим по-добре.
А най-опасната ситуация бе през един свиреп януарски ветровит и снежен ден на връх Юмрука в Стара планина, когато се подхлъзнах в тесен участък и можех да падна в бездната. За щастие другар до мен ме хвана и сега пиша това!
Връх Юмрука, миг преди случката
Кое място ти е любимо?
Малката ни родина е обсипана с толкова красиви и различни едно от друго кътчета, че е трудно да се назове едно място. Много са! В Родопи обичам горите, язовирите, отдалечените села. В Стара планина уютните хижи и разлятото било. 
Югоизточна Рила
В Рила се наслаждавам на десетките езера - не са само 7, а над 230. В Пирин обожавам скалистите върхове. Но ако трябва да спомена имена, то те са Тевно езеро, Страшно езеро, х. "Ехо”, Беглика.
Заслон "Тевно езеро", Пирин
Ако трябва да опиша българските планини, няколко думи не биха могли да ми стигнат. Може би именно за това помага фотографията - за да може човек, дори и бидейки в града, да види ясно как изглеждат планините ни и какво ги прави различни една от друга. 
Връх Невястата, Родопи
Родопа е мистерия и майка, която те закриля. Балкана е благ, но понякога суров. Рила е нежна, като жена с много лица, а Пирин е всемогъщ великан, ръбат и темпераментен. Странджа е зелено море от гори, Беласица е дом на кестените, Али ботуш (Славянка) е райска градина, а Витоша е достъпна от север и непозната от юг.
С колело прекосих Западните планини, над 10 са по границата с Македония и Сърбия. Там е диво и просторно. А Сакар е домът на масивите с лозя.
Витоша
Какви емоции изпитваш, докато катериш поредния връх? Имало ли е случай, в който да кажеш "Не мога”? Ако не - как успяваш да "събудиш” волята си, за да продължиш напред и нагоре?
Когато се качвам към някой връх, си мисля какво ли се вижда от другата страна. В повечето случаи любопитството ме дърпа и най-вече желанието да посрещна изгрев или изпратя залез там.
Само веднъж си казах "Не мога!” на 30-40 м от връхната кота на Вежен, реално виждах върха, но ураганният вятър не позволяваше да се движа. Бутна ме на земята и трябваше да пълзя, докато приятел дойде до мен и ме хвана. Пак беше зима и пак беше много красиво. Дори снимах легнала във вихрите на земята.
Но като фотограф, запален планинар и отчасти самоук метеоролог мога да кажа, че именно в най-тежките и сурови условия се разкрива най-силната и рядко виждана и снимана красота. Та това ми дава сили - да стигна там и да свидетелствам явленията.
Sao Lorenzo, Мадейра
Разкажи ми малко повече за пътуването ти до Мадейра - организация, трудности, специфика на мястото, най-мил спомен...
Мадейра се появи в съзнанието ми от разглеждане на снимки на приятел, който беше стигнал там. Видях ги и си казах: "Боже, наистина ли съществува такова място?”
Трябваше да го видя! Субтропичен остров в Атлантическия океан с релеф и флора, толкова различни от всичко тук, а в същото време и така достъпен. Факт е, че по време на нашата зима (ноември – март) има нискобюджетни полети от Лисабон до Фуншал (столицата на Мадейра). Грубо казано за 100 лв можеш да отлетиш от материка и да се върнеш. По-скъпо беше самото стигане до Лисабон, но пак с малка алхимия на нискобюджетни полети успях да реализирам 6 полета и цялото пътуване България-Мадейра да излезе 320 лв.
Pico Ruivo, Мадейра
Оттук насетне трябва да се подготвите да се потопите в земи - крайно романтични, вечнозелени, изпъстрени с безброй цъфтящи храсти, причудливи дървета и невиждани плодове. Там целогодишно температурите са около 20-25 градуса, хората са спокойни, сякаш времето тече по друг закон, земята дава по 3-4 реколти годишно, изпуснеш ли семенце, веднага е тръгнало цвете, виещи се пътища и тунели изписват периферията на острова, а в сърцевината са непристъпните вулканични планини и дълбоките долини.
Уви, облагородено е, и то много, та е лесно човек да се оправи сам, има десетки маркирани маршрути по левади – канали, отвеждащи вода от планината към брега - водопадите са навсякъде, едни от най-големите естествени находища на лаврови гори (дафинов лист) се намират именно там, на Мадейра.
Pico Arieiro, Мадейра
Най-странно ми беше, че някак не усещаш в този толкова буен растителен живот да има обилен животински. Не очакваш дива коза да излезе на пътя ти, да чуеш рев на елен, камо ли да видиш изпражнение на лисица или следа от мечка. Там всичко е донесено от човека преди години. Имат си само птици и насекоми и малки твари, нищо опасно или отровно. Истински рай! А облаците... ах, там качиш ли се към върховете, обикновено си над тях! И се чудиш къде си, сред океан от вода или от облаци... Казват, че част от върховете на Атлантида са това.
Какво ще кажеш на онези, които за нищо на света не излизат от града или само търсят SPA хотели със звезди в името? Какво изпускат?
Уважавам личния избор на хората и вярвам, че всеки е роден за нещо тук. Не може изведнъж всички стотици хиляди, милиони да се юрнем в планината. Има си пътници за всеки влак. Но това, което изпускат, е нещо, за което може би не са родени. Всеки сам в себе си усеща това. Планината не е за всеки, както и SPA хотелите с много звезди.
Резерват "Кормисош" в Родопите
Лесно ли си намираш компания за преходи? Ходила ли си сама някъде?
От първия ден, в който стъпих в планината, започнах да се запознавам с хора по пътя, в хижите, с които продължихме да правим преходи заедно вече години. Компания за планина не се търси в града. Срещаш хората там горе и веднага ти стават приятели, някак отношенията са на друго ниво. Та от години нямам проблеми с компанията в планината - много планинари ме познават и винаги е лесно да измислим нещо заедно. Сама съм ходила на Седемте рилски езера. Някак си това е мястото, на което ми иде да се усамотя.
Планираш ли кое място ще снимаш, или просто отиваш в планината и се оставяш пътеките да те водят?
Представям си как ще изглежда планината. Познавам маршрутите и местата добре, обикаляла съм ги във всички сезони и знам дори сега, в града, на кое място каква е метеорологичната обстановка. Това ме улеснява с избора на даден маршрут и винаги се съобразявам с времето.
Оттук насетне, тръгнеш ли, вече всичко е магия. Никога не чакам на дадено място нещо да се случи, а докато се движа, откривам чудеса. Планината решава какво лице да ни покаже, а ние само може да бъдем щастливци, ако се озовем на точното място в точен момент.
Хижа "Мазалат", Стара планина
Колко често обикаляш по планините, за да снимаш? Какви други места обичаш да посещаваш?
Преди катастрофата, която преживях преди 2 месеца и половина, всяка седмица ходих на планина, дори и по 2 пъти! Имало е години, в които съм била около 150 дена на планина. Сега, уви, съм в застой и близките месеци ми предстои тежка рехабилитация на дясната ръка.
Разкажи ни как минава един организиран от теб "лунен поход”!
Идеята за Луната дойде от многото ходене през деня. Казах си: "Не може ли, ей така както сме се събрали, да се юрнем на пълна Луна и да минем цялото било и въпреки че е нощ, пак да ни е светло?”
И обикновено, когато дадеш добра идея, тя се приема и някак се осъществява с лекота. Първият Лунен поход си остава епичен! Подхвърлих в интернет на познати и не толкова познати идеята да го направим и видиш ли, на уреченото място и час се озоваха 38 души, напълно готови и решени в средата на месец ноември да качим връх Мальовица, да посрещнем залеза там, да приветстваме Луната, която изгряваше в този момент, и да продължим по билото на Рила още 4-5 часа към хижа "Иван Вазов”. Отново казвам - беше епично! 
Кадър от първия "лунен поход"
Да гледаш тази върволица от хора как се сплотява в тъмното, как се точат нишки, силуети и всички имат една цел... С усмивки и шегички стигнахме хижата в много добро време и чисто безветрие на пълна Луна! След първия "лунен поход” успяхме да реализираме още 4, в зимни условия, рекордът беше през месец януари тази година, когато се събрахме 68 души по маршрута гр. Карлово – х. "Хубавец" – х. "Амбарица".
Там, достигайки билото, на около 2000 м, Райко извади родопска гайда и засвири, стоплихме с хора всички "зинзизикащи” души.
След това събиране хижите ни отесняха за количеството хора, които желаеха да се присъединят и по съображения за сигурност стеснихме кръга.
Килим от минзухари в Рила
Какво не би снимала за нищо на света?
Война.
За да направиш възможно най-добрите кадри, често излагаш себе си на опасност. Освен смелост, какви други качества са необходими на един наистина добър фотограф?
Душа. Без душа нищо не става. Някак се усеща кога един кадър е наситен с любов, с плам, със страст и кога е едно мигновено, празно свидетелство на природна картина. Добрият фотограф вижда не само през апарата си, но и през душата си.
Връх Мальовица, Рила
Доколко прилагаш постобработка на своите кадри? Къде е границата при употребата на фотошоп?
Програмите за дигитална обработка са нещо хубаво, когато не се прекалява с тях. Работя със светлината и контраста, маскират петна по матрицата на фотоапарата, но никога не си позволявам да си измислям или добавям елементи. Старая се кадърът да се получи достатъчно добре още в самия апарат, настройките на тялото позволяват това.
Би ли напуснала България? Ако да - къде би живяла?
С радост бих опознала света, но винаги ми се иска да се завърна. Камъкът тежи на мястото си и в България се чувствам наистина добре. Никога не съм мислила да емигрирам. Познавам природната страна на родината ни, а тя е повече от прекрасна!
Кое е следващото място в списъка ти, което на всяка цена искаш да посетиш?
Няколко са. Иска ми се да се върна в Непал. От дълги години копнея по Южна Америка, Грузия е близка и достъпна дестинация, Исландия привлича силно, но е прекалено скъпо всичко там, Етиопия ми е много интересна, а Антарктида и Нова Зеландия са мечта! Но нищо не е на всяка цена, всичко с времето си... Току виж съм се озовала на неподозирано до скоро и за мен място - като Раджа Ампат!
Посочи трите си любими снимки и разкажи на нашите читатели историите зад тях.
Изгрев от Мусала, Рила 
Това беше една от най-красивите зимни снежни и ветровити утрини, трудно достигнати, но напълно заслужени. За такива моменти живеем.
Омайната гора, Родопи 
Има нещо в това да се озовеш в букова гора в мъгла. Мистика, нежни нюанси и ефирни форми... Обичам това настроение.
Море от облаци, Пирин 
Едно от нещата, които винаги ме кара да се чувствам възторжена, е когато се качим над облаците. Едно такова космическо усещане, само най-високите върхове изплуват като острови и ти си някъде там, между земята и небето.
Каква екипировка е задължителна за планинските преходи?
Важно е да не се подценява планината. Удобни високи обувки. Ветро- и водоустойчиви дрехи. Мембрани с думички от рода на Gore-Tex, Polartec, Vibram са винаги в плюс. Те гарантират за сигурността и комфорта ти. За това да се насладиш на планината дори и в лошо време.
Термо бельо и човапи, за предпочитане от мерино вълна – фина материя от новозеландски овце. Полари, пухени якета или елеци, спален чувал, шалте, палатка, щеки!
Челник, джобно ножче, примус, канче и съд за хранене, виличко-лъжица, аптечка, карта, компас!
Слънчеви очила, крем за слънце, шапка, шал, шапшал, ръкавици и всичко това в удобна раница с вода, малко, но енергийна храничка и сте готови за кой да е 3-сезонен преход.
За зимата се гответе към всичко това да добавите снегоходки, котки, пикел, лавинна лопата, сонда, лавинен уред... и дупе да ви е яко !
Залез от връх Мальовица в Рила
5 неща, без които не можеш, когато пътуваш…
1. Раница
2. Фотоапарат
3. Носни кърпички
4. Пухенка
5. Добри обувки
Каква техника използваш?
Nikon D800, обективи Nikkor 24mm и Nikkor 28-300mm
Ако снимките на Мая са ви грабнали, може да украсите дома или офиса си с нейния авторски календар "Планините на България” за 2015 година. Може да посетите и нейната виртуална галерия във Flickr.
В случай че сте от Пловдив или имате път натам, може да посетите изложбата на Мая "Лицата на планината", чието откриване е на 19 декември в Капана, Trap Gallery, ул. "Братя Пулиеви" 1. Изложбата ще е там до средата на януари.
За още интересни интервюта и вдъхновяващи снимки станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 94 | 2 |
