Преди 7 години двама човека на изкуството решават да се разделят. И от умиращата им връзка се ражда нова артистична идея. Всичко започва, докато Олинка Виштика – филмов продуцент – и скулпторът Дражен Грубишич се опитват да разделят общото си имущество. Големите домакински уреди и домашни потреби не се оказват проблем. Когато стигат до малките неща обаче – онези, които имат сантиментална стойност за вече разпадащите се отношения, решенията на подялбата стават по-трудни за Дражен и Олинка. Шегуват се, че могат да напълнят цял музей с предметните символи на любовта си. И, година по-късно, наистина решават да го направят.
Обикновено Музеят на разбитите връзки може да се види в града на двамата основатели – Загреб, но в същото време е пътуващо изложение и често има гостувания в чужбина. Обиколил е няколко континента, а където и да отиде, хората го посрещат с голям интерес. Може би защото експозицията далеч не се състои единствено от сантименталните спомени на Олинка и Дражен. Всеки, независимо в кой край на света се намира, може да изпрати своите "експонати". И мнозина вече са го направили. Все пак е по-хубаво да намерим такъв дом за някогашните си дълбоки емоции, отколкото да ги хвърлим в боклука, нали?
Цял месец в jenite.bg си говорихме за любов, основно за красивата ѝ страна. Няма какво да се лъжем обаче – понякога любовта завършва с раздяла. И смятаме, че представянето на този нестандартен музей е достоен завършек на темата. Показали сме ви някои елементи от експозицията, заедно с придружаващите ги коментари от разбитите сърца, които са ги изпратили. С пожелание вашата любов никога да не се оказва болезнена, а дори да приключи – да запазите красивия спомен за нея, вместо да я тровите с грозен край.
"Със сълзи на очи се сбогувахме на летището и тя ме уверяваше, че не може да преживее три седмици без мен. Когато се върнах, ми каза: "Влюбих се в друга жена. Познавам я от 4 дена, но знам, че може да ми даде всичко, което ти не можеш." Веднага след това отиде на почивка с новото си гадже, а мебелите ѝ останаха вкъщи. Не знаех какво да правя с гнева си и накрая купих тази брадва, за да изпусна парата и да я накарам да почувства поне някаква загуба – защото очевидно не ѝ пукаше, че сме скъсали. Докато я нямаше, всеки ден разрушавах по една мебел. Колкото повече стаята се пълнеше с разрушени мебели и заприличваше на душата ми, толкова по-добре се чувствах."
Горкото градинско джудже от снимката вдясно пък е летяло по новата кола на неверен съпруг. В деня на развода.
"Зайчето трябваше да пропътува целия свят, но така и не стигна по-далеч от Иран. Това не е Photoshop, а истинска снимка на зайчето в пустиня, близо до Техеран."
Историята на протезата за крак от последната снимка е следната: "В една болница в Загреб срещнах красива, млада и амбициозна социална работничка от Министерството на отбраната. Любовта се роди, докато тя ми помагаше да си набавя определени материали, които ми трябваха за протеза за крак, тъй като бях инвалид от войната. Протезата издържа по-дълго от любовта ни. Беше направена от по-здрав материал!"
Друг експонат от изложбата, който ни впечатли, е шишенце със спрей за нос. Идва от Турция и носи следното послание: "Мъжът ми си го купи, за да спре с хъркането. Не можех да спя от хъркането му. Сега не мога да спя, заради болката в разбитото ми сърце."
Близо до спрея стои още едно шишенце, само че е пълно със сълзи. "Всъщност, смятах да ги изпратя на самата нея, като доказателство за дълбоката болка, която ми причини" – пише чувствителният мъж, който е дарил солената течност. Ние смятаме, че е постъпил правилно, отказвайки се от това намерение.
| 19 | 1 |
