От женска гледна точка, мъжете са точно толкова променливи, непредвидими, неразгадаеми, колкото и ние им се струваме на тях. Да, обикновено умеем да ги манипулираме, но това не означава, че не сме способни и съвсем безкористно да леем сълзи, защото не разбираме какво искат от нас. Какво чувстват към нас. Какво са готови да ни дадат и какво ще ни вземат завинаги.
В опита си поне малко да дръпнем перденцето към душевността на "извънземния" пол, през март сме поканили един мъж на гости в дамското царство на Jenite.bg. Избрахме именно "нашия" месец, за да покажем, че не сме чак толкова егоцентрични и глухи за всичко, освен собствения си глас. Мъже, искаме да ви чуем! Искаме дори да се вслушаме в чутото, да вникнем в него, за да ви разберем и обичаме по-красиво.
Както вече ви съобщихме миналия вторник, нашият гост е един от най-четените блогъри в България - Стефан Кръстев, известен във виртуалното пространство и като Cefules. Той има издадени над 10 книги в различни жанрове, неуморно споделя мъдростта си и в интернет. Но като оставим настрана популярността му, причините да изберем именно него са далеч по сериозни. Стефан Кръстев е "човек на грубата действителност и нежността в сюжетите, на мъжките професии, но на женските образи в творчеството". Разчитаме, че точно такава личност ще ни каже истината в очите - наблюдаваната, преживяната, преболедуваната. Цялата истина.
Днес това ще бъде истината за лъжите и изневерите. От мъжка гледна точка.
Една невинна грешка може да преобърне целия живот. Да, може не да разруши, а да възстанови отношенията, ако са се спуснали по инерция, по емоционалния наклон, надолу към бездната на безразличието.
Една невинна грешка може да пробуди позаспалото между двама. Повторно да ги накара да се обикнат. И двамата да открият новото един за друг, което е било пред очите им, но унесени в скоростта на ежедневието и спокойствието, създадено от близостта, която са започнали да възприемат като даденост, не са забелязвали.
Една невинна грешка може да направи отношенията им по-красиви. По-страстни и нежни. По-дълбоки и повече разбиране да има. Повече привличане, дори. И вместо край, тази грешка да е начало. Начало със стойност на възкресение. А, ако една невинна грешка не доведе до всичко това, връзката, колкото и здрава да е била, каквото и да са съградили заедно двамата, в личен и емоционален план, то тогава не са се заслужавали и отдавна вече не са се обичали.
Защото, щом обичаш, ще простиш. А ако не си способен да простиш, няма смисъл да се заблуждаваш, че си обичал. Но дори прошка да има, а отношенията да станат по-добри от преди, да преминат в нов разцвет, все пак обрат е станал. И животът никога няма да бъде какъвто е бил преди. Промяната е необратима реалност, а много хора не са подготвени за промяна, пък била тя и спасителна.
Затова са и лъжите. И от мъжка, и от женска страна.
А причините за самата изневяра са много повече и много по-дълбоки, отколкото причината за лъжата.
Най-често мъжът изневерява от глупост. По-слаб се оказва от природата си. А мъжката природа е природа на завоевател. Тя – неговата природа – обича да покорява върхове. Съседни кралства, а черешата на двора му да е по-висока и по-плодоносна от тази на кошмията, че така му създава чувството, че е покорил по-дълбоки небеса, отколкото комшията. И тази покорителска природа е накарала дори Господ да му заповяда: "Не пожелавай жената на ближния си, ни нивата му, ни...". Вижте точно как е в Първа Моисеева книга.
Жената в тази Божия заповед е поставена до нива и до добитък, но не от Божие пренебрежение към жената, а от отношението му към мъжките чувства. По-точно тези, които формират нрава на мъжа, като нрав на завоевател. Какъвто е бил някога, такъв си и остава, мъжа. И когато почувства възможност за победа, изкушава се да си докаже, че е способен за нея.
Да, мисли си, че е влюбен, влюбен е и наистина, но това е влюбване в предизвикателството, в непревземаемата отвесна скала на платото. В прекрасната алегория на риска, който е пред него. А красотата на жената, като всяка красота, за него е риск. Риск, който е и тръпката на живота му, или както казват англичаните, "солта на живота". Точно тази покорителска природа формира мъжа в моментите на флирт, като прелъстяващ, докато жената срещу него е изкушаващата.
Най-често жената изневерява заради емоционална самота. Тя иска някого, с когото да сподели не само тяло, а дълбоките му трепети, страховете, надеждите си, красотата на онези усещания, които нямат форма и лице и за това не може да ги види в огледалото, но търси огледало за тях. А такова огледало може да бъде само мъжката душа на някого, когото намира за себеподобен.
И ако е престанала да чувства онзи, с когото живее и когото обича, като достатъчно себеподобен, че да може в него да огледа себе си, тогава има усещане, че чезне и се губи. И колкото и да го обича, за да спаси себе си, понякога дори за да продължава да му дарява себе си, търси друг. Дори несъзнателно го търси. Но как да разбере кой е, освен ако не открие онази изкусителна част от себе си, която може да оцени само един такъв мъж.
В такива моменти тя изявява цялото си очарование. Защото е изкусителката. И достатъчно е само чувството ѝ, че е изкусителка. Това ѝ доказва, че е жива, че още е същата. В повечето случаи дори не е необходимо да стига до изневяра. А да съзнае, че е възможна. Да предизвика отсреща желанието за нея. Но вече пробудила прелъстителя, създала предизвикателството, понякога разрешава да бъде покорена, или просто не може да устои да не бъде покорена.
Отново природа!
Разбира се, това е обобщено описание. Твърде генерализирано, че да е точно за който и да е било частен случай, а при всеки частен случаи има много различни причини, куп други мотиви и възможности, емоционални нюанси. Които правят всяка изневяра по своему уникална.
Със сигурност две неща мога да кажа за изневярата:
Първо: Не съм от тези, които я одобряват, но пък и не мога да я упрекна!
И второ: Няма връзка с любовта. Не означава липса на любов към обекта на изневяра.
Създава предпоставка за погребването на тази любов, но не изневярата убива любовта, а в повечето случаи го прави лъжата, която обикновено следва изневярата. Колкото и благородна да е една лъжа, колкото и мотивирана да е, тя създава разстоянието между двамата. Тя отчуждава. Самият характер на лъжата се нуждае от следваща и следваща лъжа, а така дистанцията между двамата расте, докато накрая се стигне до там, че в една прегръдка има двама напълно непознати и чужди.
И тази прегръдка е само спомен за онова, което е било. Самата тя е лъжа. Лъжовен образ на нещо, което може и да го е имало, но отдавна вече го няма.
А тогава нито любовницата, нито любовникът са изневяра. Напротив, законният или законната са такава.
Жесток финал, но изстрадан. За щастие: отдавна.
Ако искате да следите гостуването на Стефан Кръстев в Jenite.bg, присъединете се към нашата страница във фейсбук!
| 154 | 9 |
