Георги Стоилов е дизайнерът, който спечели първо място на престижния моден конкурс OFFFASHION Kielce 2011. Той е едва на 24 години, но вече е наясно, че модата е неговото призвание. На път е да завърши магистърската си степен "Мода" в Националната Художествена Академия, специализира мулажни техники и дигитален моден дизайн.
Да върши няколко неща едновременно не е непознато действие за младия дизайнер. Успоредно с обучението си, той разработва собствен бранд за дрехи и аксесоари, чието име е "45 street". Както се подразбира и от наименованието, марката е ориентирана към уличните мода и стил.
Поговорихме си за тенденциите у нас, за явлението "мода" в световен мащаб и за бъдещите планове на твореца от Улица 45. Вижте какво сподели Георги Стоилов, специално за Jenite.bg.
Защо избра да се посветиш на модата и защо точно на мъжката?
Заниманието ми с мода е естествено развитие на личното ми убеждение, че имам какво да кажа в тази насока - изразявам се чрез дрехите, които правя. Смятям, че у нас има остра нужда от млади хора, които да развиват българската мода, а в частност мъжката мода ме вълнува, тъй като самият аз съм мъж и изпитвам трудност да открия тук дрехите, които искам да нося.
Освен това мисля, че в областта на дамското облекло повечето неща вече са казани и предизвикателствата при мъжката мода са далеч по-големи. Там трябва да бъдат съобразени едновременно много повече неща, така че в крайна сметка мъжете да носят създадените от мен дрехи, а не те да останат като експонати в единствена бройка.
На 4 и 5 ноември се проведе престижният конкурс OFFFASHION Kielce 2011 в Полша, на който ти завоюва първото място. Колко бяха участниците и с какво се представи?
На конкурса в Полша се представих с дипломната си колекция от НХА, която се състои основно от връхни мъжки дрехи. Цялостната визия е инспирирана от френския двор по времето на Краля Слънце. Това е един изключително богат и интересен за мен период от развитието на мъжката мода и съм пренесъл основните силует и детайли от тази епоха в днешно време, претворени със съвременни материали. Отвън съм оставил доста изчистен силует, а цялата цветност и помпозност на тогавашното облекло съм затворил във вътрешната страна на дрехите. Линията е casual, за да съотвества и на нещата, които правя за собствения си бранд. Името на колекцията е дело на мой приятел – Хубен Хубенов – който много точно я определи с две думи: Луи 2014.
В конкурса участваха 139 души от Полша, Чехия, Австрия, Словакия и България. Нашата страна се включи за пръв път и успя да отнесе вкъщи първите две призови места на юбилейното издане на OFFFASHION, което увеличава тежестта на победата.
Каква е българската мода в твоите очи?
Българската мода сега прохожда. Ние имаме традиции в изработването на дрехи. Откъм дизайн обаче тепърва започваме да се развиваме масово, т.е. извън експерименталните експонати, правени досега.
Кой е дизайнерът, който те вдъхновява?
Възхищавам се на много дизайнери, които ме мотивират да работя все повече и повече. Някои от тях са Walter Van Beirendonck, Bernhard Willhelm, Rei Kawakubo, Junya Watanabe, Maison Martin Margiela, Raf Simons, Hussein Chalayan.
Какво искаш да постигнеш?
Искам хората да открият по нещо от себе си в моите дрехи и да ги носят с удоволствие и гордост. Искам дрехите ми да достигнат до много потребители у нас и по света, както и да имам още дълго време какво да давам в това направление.
Трудно ли ти е да се развиваш в България?
Да, определено е трудно да се развиваш в България, в поприще без особени традиции и постижения, в общество, което е объркано и лутащо се както културно, така и естетически. Подкрепа получавам от близките си, от хора от бранша и, разбира се, от преподавателите ми и Академията.
Стилни ли са българските мъже?
Има стилни мъже в България, но те са пренебрежимо малко. Това е категорично.
Какво трябва да променят в облеклото си?
Мъжете у нас трябва да променят основно мисленето си. От там ще дойде промяната и в много други отношения, едно от които е облеклото. Трябва да осъзнаят, че това е първото и основно послание, което един мъж отправя към обществото, а то трябва да бъде адекватно. Трябва да се отърват от криворазбраната балканска мачовщина и идеята, че зле и семпло облечен е израз на мъжественост. Това е адски остаряло.
Би ли работил в чужбина?
Разбира се. Всеки творец е отвъд географските понятия. Той не твори за конкретна държава или регион. Изкуството е предназначено за всички хора, за глобалната публика – особено приложното изкуство, каквото е модата. Все още съм в България заради близките ми и непоправмият оптимизъм, че и тук нещата ще се случват. Отговорността за това пада върху нас, младите артисти.
Има ли нещо лошо в модния бранш?
Има, разбира се – търсенето на лесна печалба, подчинявайки добрия вкус на компромисни евтини изпълнения, които публиката приема за тренд. Така се създава един омагьосан кръг от безвкусие и печалбарство.
С кого би направил съвместна колекция?
За мен колаборацията между големите в модата и масовите марки е изключително ползотворна, както между H&M и Comme Des Garcons, Lanvin и т.н. Това възпитава средностатистическата публика и ѝ дава шанс да се докосне, по достъпен начин, до големите постижения в тази област, до безупречния вкус.
Какви са бъдещите ти планове?
Работа. Много работа, търсене и самоусъвършенстване.
| 33 | 3 |
