Нали знаете къде свършват приказките? Там, където започва семейният живот, а именно - на сватбата. Изкусните разказвачи описват това време с простичкото "и заживели щастливо заедно".
И понеже знаете също, или поне предполагате, че и този път няма да ви излъжа, ще споделя – наистина може да заживеете щастливо. За което дори не ви е нужно да се жените, освен ако не сте като мен.
Аз съм от онзи сорт, стандартизирани в принцеско мислене момиченца, които искат да се видят с бяла рокля. И освен това държах това да се случи преди бебето. Не за друго, а за да си го изживея като лично мой момент, откъдето правилно може да ме осъдите, че съм класически егоист.
Не знам как е при вас, но в нашия случай нещата се бяха случили много преди сватбата. Всъщност ние с мъжа ми бяхме гаджета вече шест години, а живеехме заедно от четири, когато взехме участие в събитието на белите рокли и черните костюми. Равносметката седем години по-късно е, че с халка или без халка, семейството не се създава по документи. То се случва в реалността. Отчасти в представите на всеки от двамата участници, отчасти в общите им планове и в нещата, през които преминават заедно.
Далеч от захарните приказки обаче, създаването на семейство изобщо не започва с подписването на брачното свидетелство. И не се изчерпва с живеенето под един покрив и споделянето на обща банкова сметка. Нито пък с наличието на деца и отглеждането им. И честно казано, докато пиша това, се чудя наистина, какво точно е семейството?
Може би нетърпението да се прибереш у дома и да те посрещнат с усмивка. Или забързаните стъпки нощем и промъкването в леглото на мама и тате. Пресмятането на заплатите и отделянето на пари за ваканция. Или по-скоро изборът на място за почивка сред 100 мечтани дестинации, на които "Бъди сигурна, че ще те заведа някой ден!".
Или пък вечерята, закуската през уикендите, разритването на играчките, за да стигнеш вечер до леглото си, поне трите усмивки и целувки сутрин. Плановете за "какво ще правим докато децата са при бабите" и несбъдването им поради простото удоволствие да изберете заедно филма и да заспите на него. Балансът между различните ви интереси и желанието да разбереш другия, макар често да се чудиш на акъла му.
Скандалите за доизясняване на мечтите. Няма как без тях.
Напасването на остри ръбове на характерите, белязано с единици мълчание.
И така ден след ден.
А когато започне да тежи от рутина, да счупите стената и да започнете отново. Докато пак стане рутинно и за пореден път го обърнете на 180 градуса – заедно.
За времето, в което децата са пораснали и имат свои деца, ние имаме леко разминаване в мечтите – аз си представям къща, внуци и шумни семейни празници. Той мечтае за кола с две места, с която да обикаляме любими места и къща край морето. Мисля, че все пак ще постигнем консенсус.
Нямам отговор какво точно е семейството. Понякога изглежда като приказка, друг път е като ампула течен аналгин – първо горчи и чак накрая става сладко. Каквото и да е обаче, ми е хубаво да се случва.
| 84 | 1 |
