Една жена успява да спаси брака си. И то защото осъзнава своите грешки. Jenite.bg препоръчваме на всички, които смятат развода за единствено решение на проблемите в брака, да прочетат тази статия още сега. Преди да е станало твърде късно.
Отлагах този момент до последно, но в крайна сметка той настъпи. Деня, в който съпругът ми Бил отиде на работа, а аз събрах своите вещи, гушнах 2-годишния си син и отидох в дома на своите родители.
Посрещна ме майка ми и каза, че с баща ми ще ми помогнат за всичко. Имаше обаче едно "но”:
"Преди да напуснеш окончателно Бил, изпълни една моя молба” - каза мама. И постави пред мен един лист, разделен на две от вертикална линия.
След това ме помоли да напиша в първата колонка нещата, които толкова ме дразнят в Бил, че не бих могла да живея с тях. Аз по презумпция реших, че във втората колонка ще трябва да напиша онова, което харесвам в Бил. И предварително бях наясно, че този списък би бил значително по-кратък от другия.
Ето какво написах в първата колонка:
1. Вечно разхвърля своите вещи.
2. Никога не ми казва къде отива.
3. Дъвче шумно и се държи неприлично, докато се храним някъде навън.
4. Никога не ми е подарявал нещо хубаво.
5. Нерешителен е и се примирява с ниско заплащане.
6. Никога не ми помага с домакинската работа.
7. Вечно мълчи и не общува с мен.
В този списък имаше толкова много точки, че мястото на страницата свърши. Това за мен бе неопровержимо доказателство, че не бих могла да живея с такъв човек.
Със самодоволна усмивка попитах мама:
"В другата колонка трябва да опиша положителните му качества, нали?”
Но тя каза, че вече знае добрите му страни. И по-скоро би искала да опиша своите реакции на всеки от неговите недостатъци.
Запитах се: как ли реагирам във всяка неприятна за мен ситуация? Това вече беше по-сложен въпрос, защото въобще не очаквах, че ще стане дума за мен.
1. Ядосвам се.
2. Викам и плача.
3. Срам ме е да седя до него.
4. Изживявам се като мъченица.
5. Мисля как бих го заменила с кого да е.
6. Смятам, че заслужавам много повече.
7. Като цяло той просто е недостоен за мен.
И така нататък.
Тогава мама взе листа и го разряза по вертикалната линия. Скъса частта с недостатъците на Бил, а другата половина я връчи на мен.
"Ето, вземи този списък и помисли над него днес. Нека детето остане при мен сега. След като отделиш достатъчно време за размисъл, се върни и ми съобщи своето окончателно решение. Ако напуснеш Бил, ние с баща ти ще ти помагаме, както можем.”
Останах сама и се зачетох в списъка, който остана с мен. Без първата част с недостатъците на Бил, той изглеждаше страшно. В него видях единствено своето ужасно поведение и деструктивни постъпки.
Чак тогава осъзнах, че съм се държала ужасно глупаво през цялото това време. След това отново се замислих за нещата, които ме дразнеха в Бил. И разбрах, че изобщо не са толкова страшни и непростими, колкото съм си въобразявала. Просто през цялото време съм била толкова вглъбена в сърденето си, че дори не съм забелязала какъв добър човек стои до мен - не идеален, но добър.
Вече се отнасях по съвсем различен начин към ситуацията. Изпитвах спокойствие и благодарност. Преди пет години се заклех, че ще бъда до него и в болест, и в здраве, а преди пет часа бях готова да обърна живота си с главата надолу и да оставя детето си без баща, само заради краткотрайно раздразнение. Взех сина си и се прибрахме вкъщи, за да посрещнем Бил след работа.
Бих казала, че Бил се промени. Но не, той не се е променял въобще. Продължава да прави всичко, което преди ме вбесяваше. Ала аз успях да преосмисля отношението си към неговите постъпки. До ден-днешен съм благодарна на майка ми, която със своя мъдър съвет спаси нашия брак.
Когато Бил навърши 49 години, му поставиха диагноза "болест на Алцхаймер”. Тогава синът ни ме попита:
"Мамо, какво ще правим, когато тате вече не може да си спомни кои сме?”.
Отговорих му:
"Ние ще го запомним. Ще го запомним като любим баща и съпруг и ще си спомняме всичко, на което ни научи. Ще си спомняме как ни обичаше”.
Ако се озовете в подобна ситуация и обмисляте да напуснете парнтьора си завинаги, отделете още няколко часа за размисъл. Останете сами и създайте свой собствен списък с две колонки. Бъдете искрени!
Независимо какво включите в него сме сигурни, че това действие ще ви помогне да прецените трезво ситуацията. И ще ви спаси от прибързано решение, за което може би ще съжалявате цял живот. За още трогателни истории с ценна поука станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 55 | 2 |
