Александра Накова е една от българските надежди по самбо. На 23 години има зад гърба си два бронзови медала на европейски първенства, два бронзови – на световни и множество медали и отличия на републиканските състезания.
Освен че е успешен състезател по самбо, тя е и сред най-добрите български джудистки – отново със златни постижения. На фона на спортните си прояви тренира деца, за да им предаде своите шампионски умения.
Тя се занимава с бойни спортове от 10-годишна, а пред Fitwell.bg сподели какво мисли за спорта и детството, за чувството да си сред най-добрите в световния боен елит и за изкуството на борбата.
Как реши да се занимаваш с тези видове спорт?
Моята майка имаше колега, който записа синовете си на джудо и един ден ме попита дали искам да отида в залата да видя дали ще ми хареса. Аз казах "Ами добре, защо не?” и тогава се записах, много ми хареса, реших, че това е моят спорт и оттогава не съм спирала.
С какво се отличават от другите бойни спортове самбото и джудото и каква е приликата между двете?
Джудото е японски боен спорт и си е цяло изкуство. Това е вид борба, екипировката е кимоно. Има колани, на които след като изкараш изпит, се сменя цветът и се вдига нивото. Има кю дан система, която започва с бял колан, после жълт, зелен и т. н.
Самбото пък е руски боен спорт. В бившите съветски републики военните са го използвали за самозащита без оръжия. Заимствано е от борба и от джудо. През годините в самбото са се изчистили тези техники, които могат да причинят по-големи травми и контузии. По-късно са започнали да се провеждат състезания в Русия. Оттогава самбото се популяризира.
Разликата между джудо и самбо е, че в джудото нямаш право да атакуваш противника в краката с ръце, а в самбото - имаш. В самбото има по-голяма свобода на прилаганите техники. И екипировката е различна – на самбо сме с червени или сини куртки, къси панталонки и самбовки.
Какво ти дава спортът, освен всички тези емоции?
Спортът ме научи да съм сериозна и отговорна към всяко едно нещо, с което се заема. Спортът те прави по-силен, не само физически. Не закъсняваш, а когато кажеш, че ще правиш нещо, го правиш на 100%. Това се учи от залата.
Как би накарала хората да спортуват?
Когато започнах да тренирам, имаше страшно много деца, по залите беше пълно. Сега всички са на компютъра, дори не виждам да ходят да си играят зад блока. Не бива да се губи спортната култура. Но определено е много по-трудно сега да намериш деца, които да се отдават на спорта.
Прочетете цялото интервю с борбената Александра във Fitwell.bg!
2 | 0 |