Геро е актьор, който всички познавате. Роден е в Русе. Учил е в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова и още като студент играе в Народния театър. Първите му изяви като професионален актьор са в Габровския театър, а от края на 2006 г. започва да работи в трупата на Сатиричния театър, но често е канен и като гост. Геро прави редица успешни роли в постановки като "Тестостерон”, "Характери", "Симулатор за чифтосване", "Старчето и стрелата”, "Шемет” и "Карнавал". За играта си в постановката "Семеен албум" печели "Аскеер" за главна роля. Голяма популярност му носят и телевизионните изяви в предавания като "Господари на ефира", "Горчиво” и "Пълна лудница”, както и отличното му представяне в шоуто "Като две капки вода". Геро е щастливо женен за спортната журналистка Цвета Георгиева и двамата имат дъщеричка Йохана. Срещаме се с него в Малък градски театър "Зад канала", където работи вече 2 години. Ето какво си поговорихме с него.
Много се радвам, че се съгласи да се срещнеш с нас за това интервю. Хващаме те след репетиция. Какво репетира сега?
В момента репетирам "Двама на люлката"с режисьор Бина Харалампиева и с Елена Атанасова от Пловдивския театър, където се и играе постановката.
Знам, че този сезон играете "Бел ами". Разкажи ни малко за него.
Това е класика на Ги дьо Мопасан. Сценичната версия е адаптирана от Юри Дачев по един прекрасен начин. Режисьор е Бина Харалампиева. Това е продукция на Малък градски театър "Зад канала".
Каква е твоята роля?
Аз не игря Бел Ами, той се играе от Калин Врачански. Аз играя баща и най-големият собственик на вестник в Париж – Форестие. Бел Ами омайва жена ми и дъщеря ми, накрая моят герой е потърпевш от цялата история. Вътре има много обрати.Който го е чел, ще му хареса, който не го е чел, също ще му хареса, защото е представен по един прекрасен начин. Това е вторият спектакъл, който играя в Малък градски театър "Зад канала", откакто съм тук на щат. Миналата година пристигнах в тази прекрасна трупа. Мисля, че това е най- окомплектованата трупа в Българския театър – със страхотни актьори, страхотна багра от актьори. Тук всеки режисьор може да постави всичко, защото тук има всяка една боя от палитрата на актьорите.
Искам да се върна на "Бел ами". Аз съм чела книгата и знам, че сюжетът ни разказва за репортер, който за две години става бизнесмен, политик, точно като омайва хората, жените най-вече. Ти какво мислиш за тези хора в реалния живот? Има ли много такива в България?
Затова се е превърнало в класика това представление, защото е актуално и днес. Има много примери за такива, дори сега е още по-грубо – преди можеше да разбереш двата пола, сега не можеш да разбереш половете вече. Толкова унисекс стана това състезание за влияние, но е хубаво, че можем да представим такива неща на сцената, за да може зрителят да се огледа в огледалото, да припознае някои неща, да си направи някои изводи. Мисля, че това е смисълът от театъра по принцип.
А коя е най-важната поука, която може зрителят да си извлече?
Най-важната поука е, че трябва да се гледа хубав, смислен театър, който казва нещо.
В този ред на мисли искам да те попитам за новоизбраните президенти в България и Америка. Какво мислиш за ситуацията?
При нас не е чак толкова учудващо, ние 26-27 години живеем в пълен цирк, така че дори тези неща, които се случват, не ме и учудват. Дори ми е леко смешно това, което се случва. По-интересно е това, което стана в Америка. Там на хората в Америка им писнаха някои неща и избраха популиста. Не очаквам Тръмп да бъде толкова краен, колкото беше в предизборната си кампания.
Имаш ли визия за президент? Както ние очакваме нещо от журналиста, от гимнастика, от актьора, от адвоката -Какъв трябва да е президентът?
Трябва да е човек с кауза, да защитава интересите на България, да бъде умел политик, да може да води диалог, да знае езици. Народът ни избра Румен Радев и аз го приемам този избор. Човекът има визия, образование, знае три езика, генерал е. Аз като служех в казарма бях във военновъздушните сили. Както се казва наш генерал стана президент – не е морски, не е сухопътен, а именно въздушен. Дано да извиси малко повече самочувствието и духа на българина.
Чувала съм, че един народ си заслужава своите управляващи. Така ли е?
Да, така е, факт. Никой друг не ни ги избира. Няма на кого да се сърдим. Ние ги търпим, ние си ги избираме, ние не сме крайни да кажем "Стига", когато виждаме, че те правят пълни глупости, а те не спират да правят пълни глупости. Може би ще направим рекорд за най-много избори за най-кратко време.
Ти как би описал българина? Преди време игра Бай Ганьо. Има ли разлика между Бай Ганьо по начина, по който Алеко Константинов го описва и сегашния българин?
Да, Бай Ганьо преди 100 години поне е по-симпатичен, той не крие, че търси кирията. Докато сега работата стана леко Хелоуин маски, едни облечени с бели якички хора. Лошото е, че както го е написал Алеко преди 100 години, имаш чувството, че си отворил вчерашен вестник и четеш, каквото е и сега. Ние не сме мръднали на йота от преди 100 години и жалко.
Ти водиш и предаването "Господари на ефира". Освен да отразявате гафовете на телевизиите, вие се борите с абсурдите в държавата. Кой е най-фрапиращият случай?
Те са много, но, ако мога да обобщя едно предаване се превърна в институция, едно предаване почна да решава проблемите на хората и те не се обръщат към съда или към полицията, а се обръщат към нас, за да им се реши проблемът, защото като извадиш подлеца на екран, като го види цяла България, тогава се случва нещо. Проблемът на България е синдромът на тълпата. Когато сме в тълпата, никой не е виновен, никой не поема отговорността, обаче, когато го посочиш и го извадиш, тогава става ясно какъв е. Ние засягаме всички теми от живота, доколкото можем. Но нека спрем с тези лоши теми.
Добре, съгласна съм. Да си поговорим за представления тогава. Понеже знам, че играеш и извън София , какви са изявите ти там, в кои постановки играеш, за да знаят къде да те гледат хората?
В Сливенския театър играя "Между два стола", в Пловдивския играя "Вълци", "Кастинг за мъже", "Двама на люлката", към Разградския театър играя "Кота 97". В русенския театър играя "Сирано дьо Бержерак". Аз не се ограничавам да стоя в един театър, на мен ми е интересно разнообразието, да работя с различни актьори, режисьори.
Има ли роля, която още не си изиграл, а искаш?
Сигурно има, но аз в последните години не се оплаквам въобще. Получих роли, които за една актьорска кариера рядко може някой да получи. Предполагам, че която роля ме търси, тя ще ме намери. Това, което съм искал, мисля, че съм го изиграл.
И като за финал – кои са най-важните неща за теб в живота и да бъдат нещо като послание към нашите читатели?
Най-важното нещо в живота е да си търсещ, да си действащ човек. Да искаш да се развиваш, да научаваш повече и по възможност да си гледаш твоята работа, защото ние българите обичаме да разбираме от всичко. Когато си вършиш твоята работа и спазваш правилата и си честен пред себе си, мисля, че ние ще се оправим малко по-бързо, отколкото очакваме.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
