"Театърът, който ме направи "герой на мегдана" и позната даже и на кучетата, не беше само щедър. Той не е лесно място за живеене. В него има и много кал. И ако не се примириш с това, че и теб ще опръска, загиваш. Отдавна вече знам, че талантливият човек рядко е добър човек. В него разни сили се боричкат. И не мирясват. Това е истината за героите на мегдана. Другото са шашми и превземки."
Стоянка Мутафова
Няма как да говорим за емблеми на българската сцена и да я пропуснем. Някои я наричат "Госпожа Стихийно бедствие", други "Лудата глава", а за трети е просто "Диагнозата Мутафова".
Днес великата актриса навършва завидните 90 години и е в стихията си повече от всякога. Решихме да използваме празничния повод и да ви припомним защо при всяко споменаване на името ѝ, по лицата на хората се появяват усмивки.
Истинското ѝ име е Стояна-Мария Константинова Мутафова, но по погрешка то било изписано като "Стоянка Мутафова" на един театрален афиш, а тя се подвизава под тази весела грешка и до днес.
Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски" и Държавна театрална школа в София.
От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър "Иван Вазов". Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в който работи от 1956 до 1991 г.
Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51.
След сватбата отиват да живеят във Виена, а после, заради неговата работа, се преселват в Прага. Там Стоянка завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария.
Третият съпруг на Мутафова е актьорът Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За пръв път го вижда в Народния театър, в който вече работи като актриса, а той е още студент във ВИТИЗ.
През 2001 г. Стоянка Мутафова получава наградата "Паисий Хилендарски", а през 2002 г. става носителка на орден "Стара планина".
На 1 юни 2009 година емблематичната актриса изигра последната си роля на сцената на Сатиричния театър. А тази година на пазара излезе нейната автобиографична книга "Една фурия на 90". Съавтор на мемоарите на Мутафова е драматургът Юрий Дачев.
Публиката винаги ще я помни с театралните ѝ превъплъщения на Зоя ("В навечерието" – по И. С. Тургенев), Мария ("Дванайста нощ" – У. Шекспир), Канина ("Волпоне" – Б. Джонсън), Драгиева, Баба Гицка ("Големанов" – Ст. Л. Костов), Матусал ( "Мистерия Буф" – Вл. Маяковски), Г-жа Трифкович ("Двубой" – Ив. Вазов), Мерчуткина ("Предложение. Сватба. Юбилей" – А. П. Чехов), Фьокла ("Женитба" – Н. В. Гогол), Онарта ("Старчето и стрелата" – Н. Русев), Дорина ("Тартюф" – Ж. Б. Молиер), Бабката ("Биволът" – Ив. Радоев), Костанда ("Свекърва" – Ан. Страшимиров), Мироница ("Последен срок" – В. Распутин) и много други.
Що се отнася до киното, Стоянка е играла в някои от най-запомнящите се български филми - "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Кит", "Езоп", "Топло", както и в сериала "Столичани в повече".
Тази вечер тя ще празнува на сцената на Сатиричния театър в София, превъплътена в едни от любмите на родната публика роли – тази на емблематичната Олга, по-позната като госпожа "Стихийно бедствие".
Ние пък ѝ пожелаваме да ни радва и разсмива още дълги години!
| 16 | 0 |
