Често чувам младежи около мен да обсъждат сцени от български сериали. Това ме радва - младите се интересуват от изкуството, направено от други млади, и то в такава степен, че филмовата реалност заема достойно място в разговорите им.
Имайки предвид, че преди обсъждахме също толкова ожесточено Касандра, Есмералда или Агент Мълдър, би могло да се каже, че българското общество вече е направило няколко сериозни крачки към по-адекватното възприемане на родните продукции. И наистина, през последните години "българско изкуство" изобщо вече не е мръсно словосъчетание. Напротив, родните сериали и кино продукции се превърнаха в една от най-дискутираните теми сред народа.
Кино салоните, в които се прожектира поредният "БГ" филм се пукат по шевовете. Да си намериш билет за новата постановка на Камен Донев пък е цяло чудо, защото всичко е разпродадено месеци преди събитието.
За това и за други интересни неща по темата "изкуство” си поговорихме с Георги Иванов – един от сценаристите на "Стъклен дом". Сериалът се излъчва вече в седем държави: Турция, Гърция, Хърватска, Румъния, Словения, Сърбия и Македония. Най-сериозен отзвук има в Македония и Хърватска, където има невероятен успех.
Ето защо Георги е чудесен пример за талантлив и кадърен млад български артист. Той сподели подробности около процеса на работа, измислянето на героите и отношението на хората към българските продукции.
Защо времето на сериалите настъпи чак сега?
Тази тенденция по света се оформи още преди 10 години, като главната причина е, че киното навлиза в телевизията. И похватите, и големите режисьори и продуценти, и сложната техника. Това се случва, защото телевизията все още запазва своята актуалност, докато продуктите на киното вече се изхабяват много по-бързо. Един филм излиза на голям екран и няколко дена по-късно той вече е в интернет. Хората се обърнаха към сериалите, защото са с по-голяма давност.
На какво се дължи разцветът на българските кино продукции?
Най-трудно бе да се преодолее разбирането, че българските артисти, които се занимават с кино и театър, не могат да направят нищо качествено. Това мнение битуваше много дълго и всъщност най-важната задача на "Стъклен дом" бе да накара зрителите да свикнат с българската реч и българските продукции и да ги убеди, че те са качествени.
Ключовите неща са две. "Мисия Лондон" успя да вкара зрителите в кино салоните, а "Стъклен дом" успя да ги убеди, че българските сериали всъщност могат да бъдат добри. Оттам насетне се задвижи една огромна машина: хората започнаха да се интересуват от актьорите, те се появиха в медиите, театралните и кино салоните започнаха да се пълнят и целият бизнес се задвижи.
Черпиш идеи...
от ежедневието, чрез наблюдение на случващото се около мен. Вдъхновението също така може да дойде от приятелите ми, от хората на автобусната спирка или от жената на касата - има го навсякъде, просто човек трябва да е отворен и да го вижда.
След като нещо ми направи впечатление, го споделям със своите колеги и те започват да дават различни идеи за развитието му, което накрая го превръща в история.
Тогава сигурно героите в "Стъклен дом” се базират на случки и личности от реалността?
Това е една широко разпространена заблуда - много хора смятат, че героите са вдъхновени от реални хора. Те обаче са по-скоро събирателни образи, които притежават точно определени качества. Не е задължително да имат реална основа. Нашата работа всъщност е да направим тези образи да изглеждат реални. Те трябва да имат дълбочина, определени характеристики и качества.
Разкажи за някоя забавна случка от работния процес.
Любопитно е, че понякога това, което сме показали на екран, действително се случва – например пожарът в мола - подобна случка имаше и в нашия сценарий. Друг такъв пример е историята с печатането на фалшиви бандероли. След като показахме тази история в един от епизодите, по новините съобщиха, че действително е разбит такъв престъпен канал.
Интересна част от процеса е моментът, в който вече ще снимаме, а с някой от актьорите се случва нещо непредвидено и трябва да отсъства. Тогава трябва да променим целия сценарий и да пренапишем няколко епизода за една нощ.
Получавал ли си дръзко предложение от някого, който иска да бъде в сериала?
Чак неприлични или дръзки предложения не съм получавал, защото малко хора осъзнават каква всъщност е ролята на сценаристите. Но ми се е случвало да бъда облагодетелстван. Например, веднъж бях в болница и след като персоналът разбра, че работя за "Стъклен дом", се превърнах в любимец и бях обслужен много по-бързо.
Другото забавно нещо - хората винаги имат усещането, че ще открадна някоя тяхна история и ще я пресъздам. Някои се страхуват, а други се опитват да си ги пробутат. Доста е сладко.
Какво ще стане в "Стъклен дом"?
Ще гръмне бомба в жилището на двама от героите.
| 16 | 0 |
