Отивате в някой мол и инстиктивно се оглеждате за Ставрев, който ръководи своята охрана от "тигри" и симпатично завеяната му съпруга Ванчето, грижеща се за прическите и хороскопите на своите клиентки. Признавам си, че от време на време ми минава подобна мисъл през главата, докато разглеждам магазините в подобен търговски център.
Представата ми почти се сбъдна, когато видях любимата си екранна двойка на сцената на театър "Българска армия". Отново бяха заедно, отново като семейство и отново забавляваха публиката с житейските си неволи.
Затова реших, че трябва лично да попитам Стефка Янорова каква е тайната на хармоничната актьорска игра. Срещнахме се в нейната гримьорна и за пръв път имах възможността да я видя зад кадър.
Разказа ми, че се чувства все още като момиче, плаче на филми и умее да се лекува с шопинг терапия. Учудва се, как едно ново червило може да те направи щастлива за цял ден, но знае, че е възможно. Стефка обожава да се забавлява с деца, обожава животните, обожава и разходките в парка със своето куче.
А ето какво ми сподели актрисата за театъра, киното и мечтите, които се надява един ден да изпълни.
На коя сцена се чувствате по-добре: театралната или телевизионната?
Двете сцени нямат почти нищо общо. В театъра всичко се случва като за пръв път, без значение колко пъти сме репетирали. Всяка публика е различна и контактът с нея е различен. Представлението е кратко, всичко се случва сега, на момента и никога не може да се повтори. Затова усещането, което ми носи, е крайно, истинско и вълнуващо.
Когато снимаме телевизионен сериал или игрален филм, работата протича по съвсем друг начин. Съобразяваме се с осветлението, т.е. можем да се движим съвсем малко, правим още 2-3 дубъла, ако сгафим. Все едно имаме право на поправителен, докато в театъра понятието не съществува.
И двете неща ми харесват. Не мога да ги разгранича. Имала съм периоди, в които повече съм снимала и по-малко съм играла и обратно. Театърът и киното са взаимнодопълващи се, според мен. Театърът е школата. Защото като отидеш да снимаш, нямаш толкова време да репетираш, колкото в театъра. И двете си имат свое очарование.
Винаги ли сте толкова позитивна, колкото на сцената?
Не. Но се опитвам да бъда и смея да кажа, че с годините успявам. Имала съм много периоди на черногледство, отрицание, стигала съм и до депресии, но разбрах, че няма смисъл и всичко това е абсолютна загуба на време. Животът не е чак толкова дълъг, за да си позволяваме да си разхищаваме времето. Разбрах, че на първо място трябва да изисквам от себе си и нещата се наредиха сами.
С Краси Ранков сте чудесен екип. Играете заедно както в постановката "Сега или никога", така и в сериала "Стъклен дом". Лесно ли се сработихте?
Да. Дали поради факта, че сме от една зодия - везни - или просто защото се познаваме от много години и сме приятели, но нещата се получиха. С него си правим си забележки, искрени сме помежду си, не си премълчаваме грешките. Той е много несуетен човек, вероятно това също влияе на общуването и работата ни.
В "Железният светилник" играете Стойна, един от най-забавните образи в иначе драматичната постановка. Вие ли си избирате този тип роли?
Стойна е "земна", тя е жена, която се интересува от случващото се тук, в момента, а не някога. Все още не си избирам сама ролите, дай Боже и това ще се случи някога. Режисьорът ме избра, аз се съгласих и образът, в който се превъплътих, ме прави много щастлива.
Коя е любимата Ви роля?
Тази, която все още не съм изиграла.
Ако трябва да се опишете с няколко думи, кои бихте избрала?
Много ми е трудно сама да се описвам. Все пак, определям се като капризно дете.
Имате ли нещо общо с Ванчето от "Стъклен дом"?
Да, разбира се. В началото си мислех, че е много различна от мен и ролята беше предизвикателство, защото до момента не бях играла такъв тип жена. Обаче бързо се сприятелихме и вече сме вплетени много добре една в друга. Открих много мои черти в нея и обратно. Заедно сме над две години.
Започнахте ли да редите пасианси?
Аз на карти гледам от малка. Шегувам се, разбира се, като малка повече си вярвах и можех да интерпретирам видяното. От време на време си хвърлям по едни карти, но отдавна спрях да вярвам. Човек сам си кове съдбата.
Коя е най-трудната Ви роля?
Всички са трудни в началото, защото като прочетеш сценария или пиесата и си мислиш колко далеч е героинята от теб. Аз открих, че всички хора сме многолики и можем да намерим образа в себе си.
За какво мечтаете?
Мечтая да обиколя Изтока, да снимам с Михалков, защото Бергман, за съжаление, почина. Набелязала съм си доста европейски режисьори, с които бих искала да работя.
Кои роли се играят по-лесно: тези, които приличат на Вас или тези, с които нямате нищо общо?
В крайна сметка, с всички образи си заприличваме. Докато репетираш, докато снимаш, не можеш да отдалечиш ролята от себе си. Не става да кажеш дотук бях Стефка, дотук Стела, примерно. Не мога да твърдя, че не са ми повлияли, дори напротив. Винаги започва да тече енергия между нас. И се ражда едно трето същество, което е резултатът.
Какво Ви предстои?
Играя си представленията в театъра, снимам се в "Стъклен дом"... имам малко предразсъдъци в това отношение, докато не се случи нещо, не казвам. Искрено се надявам, че ми предстоят само хубави неща.
| 16 | 0 |
