Чували ли сте за бежанци в Австралия? Когато заговорим за кризата с нелегалните имигранти, която се разраства все повече през последните години, най-често я свързваме с европейските държави и по-рядко с по-далечни в географско отношение страни на Близкия изток, като Съединените американски щати, държавите в Южна Америка или пък Австралия.
Каква е причината за това? Няма ли бежанци на отдалечения континент, обграден от студените води на Индийския и Тихия океан? Или просто за тях не се говори? И в двата въпроса се съдържа двузначен отговор…
Защо хората, които бягат от военни конфликти, глад, бедност и безработица, предпочитат да не търсят убежище в шестата по големина държава в света? Безспорно, географската ѝ отдалеченост от Африка и Близкия изток (откъдето идва мнозинството от бежанците) е съществен фактор. Друга, не по-малко маловажна причина, е че до Австралия човек трудно може да се стигне само по суша, а морските пътища за бежанците са най-смъртоносната алтернатива в търсене на път към един обикновен и по-спокоен живот.
Но изтъкнатите две обстоятелства не са единствената пречка за мигрантите. Неведнъж Австралия е била порицавана от Организацията на обединените нации и други международни организации за твърдата си позиция по въпроса с бежанците. А тя е ограничаване на достъпа на нелегалните имигранти до територията на Австралия и заселване на всички, които все пак успеят да достигнат до нея, в Папуа-Нова Гвинея и островите Науру и Манус.
Условията, които осигуряват центровете за задържане на островите, не са особено завидни. Има сведения, че достъпът до мобилни телефони и интернет е строго ограничен, а линиите са следени зорко. На бежанците се разрешава да използват мобилен телефон и интернет обикновено три пъти в седмицата, но дори тогава разговорите им биват следени. Хората, получили бежански статут, но отказали да се преместят в транзитен център, получават достъп само веднъж седмично с цел по-бързото им преместване.
Някои от имигрантите все пак успяват да се сдобият с лични мобилни телефони, които, според мнението на Шейн Бази - австралийски адвокат, който започва кампания за набиране на средства за ваучери - пред The Huffington Post Australiа, са им необходими, за да могат да установяват връзка с адвокати, лекари и собствените им семейства и приятели.
Има обаче много доброволци и огранизации, които искат да помогнат на бежанците, и се опитват да им осигурят достъп до мобилни телефони. Пред същото издание Джейни Уолкър, която също е адвокат, твърди, че много хора са живи именно заради телефоните, до които са успели да се доберат. "Те често изпадат в депресия и страдат от заболявания. Ако нямаха никакъв достъп до външния свят, едва ли щяха да бъдат живи”, смята Уолкър.
Така че Австралия се оказва една от държавите с най-нехуманно отношение към търсещите убежище и нулева толерантност към всички хора, които се опитват да достигнат територията ѝ по море. И въпреки данните на Amnesty International относно факта, че австралийски служители са плащали на трафиканти на хора, за да връщат лодките с бежанци към бреговете на Индонезия, въпреки негостоприемността на австралийското правителство и борбата му срещу нелегалните имигранти, много хора се опитват да помогнат.
Акаунт в социалната мрежа Instagram, създаден в Мелбърн, цели да разказва историите на хора, които са успели да изградят живота си в Австралия. Създателката на акаунта - Никол Уайт, казва, че нейната цел е да "инжектира малко хуманност” в световния дебат за бежанците. Реакцията на хората, които четат историите в профила, са положителни. Вижте част от реалните лични трагедии на истинските бежанци.
"Считаме Австралия за свой дом. Ние сме тук, рамо до рамо с австралийците, без значение дали става въпрос за защита на страната или създаването на нейния добър имидж пред света.”
"Когато пристигнах в Австралия, живеехме близо до местен басейн. Никога преди не бях плувал и ми беше любопитно да се науча. Спасителите бяха много приятелски настроени и говориха с мен, въпреки че тъкмо бях започнал да уча английски. Един ден отидохме на брега, за да научим повече за безопасността във водата. Попитах един от мъжете как се става спасител, а той ми даде визитката си и ми каза да си помисля. На следващия ден му се обадих, той ме записа и плати за курса ми. Така станах първият афганистански спасител в Австралия.”
"Когато гражданската война в Сомалия започна, ние нямахме идея за това, което предстои. В единия момент бяхме добре, а в следващия трябваше да бягаме, за да спасим живота си. Не можехме да се доверим дори на хората, с които пораснахме - своите съседи. Живеехме в страх. Когато гледаш за войната по телевизията, винаги се чува музика на заден план. В истинската война няма музика. В един момент стоиш до някого, в следващия той вече е мъртъв. Това е най-жестокото място, на което можеш да бъдеш.”
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
