Ники Комедвенска: Поезията е моят начин да пренаредя света

Ники Комедвенска е писателка в истинския смисъл на думата. Тя пише и поезия, и проза, но нейните поетични слова не са сладникави и клиширани. Родена е в град Сливен и в момента живее там. Освен стихосбирките й "Свят за лудите" и "Педя душа", има и издаден роман "За чудо и приказ". Тя е много интересна и като човек, и като автор. Ето какво си поговорихме с Нея. 

Поезията Ви е много интересна. Личи си, че сте борбена жена, която не робува на правила. Такава ли сте и в живота?

Няма как да съм друга, за мен най-важното в поезията е да бъдеш честен - честен не само със себе си, но и с читателите. Лесно е да сложиш маска, трудно е да я задържиш дълго. Още по-трудно е да излъжеш хората, че това си ти. Всичко, за което пиша, е видяно, усетено и съпреживяно. Колкото до правилата, спазвам ги, но само, ако са справедливи. Има случаи, обаче, когато правилата трябва да се нарушат. Тогава ги нарушавам, защото така трябва.

Какво Ви дава поезията? С какво бихте я сравнили?

Поезията е моят начин да пренаредя света, да поставя нещата на точните им места в правилното време. За мен това е начин на живот. Както един каменоделец усеща твърдостта на камъка, неговата форма, сила и цвят, така и аз усещам думите и не мога да устоя на предизвикателството, което живее в тях.

След бурята

И изведнъж реката полудя...
Повлече гневно камъни и клони
и бреговете стръвно с длан изрони,
и в кал удави празните гнезда.

Какво е Вашето любимо хоби? Всички знаем, че обичате да пишете, както поезия, така и проза, има ли, обаче нещо друго, което Ви е толкова любимо?

За хоби е трудно да говоря, но обичам да съм сред природата. Като дете на планински град, обичам да се катеря по скалите, да обикалям в гората - колкото по-дива и нецивилизована, толкова по-добре. Понякога ходя и за риба, но, ако случайно хвана нещо, го пускам обратно, защото принципно риба не обичам. Просто така мога да избягам от ежедневните проблеми.

Къде намирате вдъхновение? Успява ли сивият делничен ден да е Ваша муза, или имате друга?

Вдъхновението е навсякъде около нас, важен е емоционалният момент. Не бих нарекла нито един ден сив, напротив - всеки има свой различен, уникален и неповторим отенък. Сивотата може да бъде единствено в нас и тогава е тъжно, защото това е сигурен знак, че светът е спрял да ни вълнува.

Трудно ли се издава книга в България според Вас? Вие как успяхте с Вашите?

Точно сега у нас книга се издава много лесно., ако имашп средства да платиш за това. Малко са издателствата, които рискуват да издават за своя сметка непознати имена. В това отнощение аз имах невероятен късмет да попадна  поелзрението а издателство "Астарта", което рискува с мен. Сега вече сме издали три книги, които намират много добър читателски прием - нещо, което радва и мен като автор. Всъщност, за успех рецепта няма, просто трябва да рискуваш. Аз съм сигурна, че в момента у нас се пише много качествена литература, просто остава встрани от медийното внимание. А би трябвало точно върху това да се акцентира. За съжаление, популярното тук не винаги е добро, в повечето случаи се търси евтината сензация, скандалът, ниското.

Родом сте от Сливен и продължавате да живеете там. Защо не сте се изместили в по-голям град с повече реализация? Какво е той за Вас?

Аз съм изключително твърда в решението си да бъда тук, в Сливен. Когато човек прави това, което е правилно, не е важен големият град. Не мисля, че в една софия например бих писала по-добре. Нито, че бих живяла по-сигурно. Големият град не може да ти даде нищо, ако не се чувстваш на мястото си. А моето място е Сливен. Ако се преместя някога, то ще бъде в някой още по-малък град - да кажем в едно от китните градчета на Подбалканския път. Иначе напоследък всички търсят своето място в големите градове и това е една много страшна тенденция, защото така не само се губи връзката със себе си, но и се обезкървяват по-малките населени места. Ако трябва обаче да съм честна, България се пази точно там.

Песен за Яна

Казват, че сме такива –
само за скръб родени. 
Мъката ни горчива
по мярка ни е скроена.
И ни ограбват свои,
и ни превземат чужди.
Светлите ни герои
спят и не се събуждат.
Чакаме нещо ново –
дали ще дойде? Няма!
Свихме Балканджи Йово
в собствената му драма.
Шепа народ остана,
който можа, замина.
Чу се – хубава Яна
в Кипър бере маслини.
Българи мои, спрете
да се огъвате в кръста.
Бог ни е дал ръцете
не да му кършим пръсти,
не да се жалим вкъщи,
да нищим въже от вени.
Тегло назаем се връща
тъпкано и солено.
Само с късмет остриган?
Знаем я тази песен.
Въже от вени не стига
даже да се обесим.
Казват, от мъка пеем,
животът бил насила.
Ако ще го живеем,
нека не е по милост!
Нека да е сурово,
по мъжки – рана до рана.
Тъй както падна Йово,
ала не даде Яна.

Кое е по-важно за Вас – да сте богата и обезпечена, или да имате душа и да вършите нещата, които обичате?

О, парите се печелят, за да се харчат - днес ги иамш, утре ги нямаш. И това е нещо толкова естествено и нормално. Парите са средсто за оцеляване, а не цел. Аз богата никога не съм била, но малкото, което имам, ме удовлетворява напълно. Имам си покрива над главата и хляб на масата, при това не дължа на никого нищо за тях. Това е свободата, която не бих заменила за всичките богатства на света. Може да прозвучи доста клиширано, но многото пари не могат да ти дадат истински живот, ако не го носиш в себе си, ако нямаш усещане за свят.

Пожелайте нещо на нашите читателки.

Нека бъдат освободени! Да живеят по собствената си мяра и да не робуват на модата, на чуждото мнение и воля, само защото са престижни към момента. Човек е роден с правото да отстоява себе си и аз им пожелавам да съхранят това чуство, защото то ще им даде сила да продължат напред и нагоре.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!