Професия блогър

Вероника Благоева е само на 18 години. Въпреки крехката си възраст обаче, тя е изградила свой личен стил, който няма как да остане незабелязан по софийските улици. Запознайте се с него в нашата галерия.

Тя е различна. Провокативна и интересна. Ученичка е в Националната гимназия за приложни изкуства "Свети Лука", едновременно с това поддържа личния си блог и се занимава със стайлинг на свободна практика.

Определя се като динамична и припряна натура. Уверено заявява, че успява да сграбчи колкото се може повече от благата на родината ни.

Как определяш стила си?
Стилът ми е ужасяващо еклектичен. Или пък може би аз самата си въобразявам, че е такъв. Фактът, че умирам да правя безумни комбинации, ме навежда на тази мисъл. Обожавам смесицата от кожа и леки ефирни материи. Винаги клоня към тъмната гама - ако може всичко да е черно и тук-там да се прокрадва някой масивен аксесоар - животът ми би бил същински рай!

Какво го вдъхновява?
Повечето хора намират идеалното вдъхновение в някоя дадена личност. Така е бързо, лесно, вкусно. Аз не одобрявам този вид интелектуално плагиатство и съвсем скромно мога да заявя, че у този тип хора има пълна и съвършена липса на въображение и морал.

Не си правя труда да търся вдъхновението, тъй като то само ме намира. Разбира се, съвсем сама избягвам досадната играта на криеница. Когато човек чете достатъчно много, когато стотици списания и блогове са минали многократно през съзнанието му, той си е подсигурил ежедневната доза вдъхновение, така както си подсигурява хляба.

Стилът е начин да изразиш себе си - всеизвестно. От нас самите зависи какъв прогрес ще постигнем в рамките на личността си. Стилът ни е само и единствено житейски спътник.

Кое и кога се роди първо: любовта ти към модата или желанието за себеизразяване? И резултат ли са едно от друго?
Вярвам, че първичната нужда за себеизразяване идва с първата глътка въздух. Всеки човек открива сам за себе си чрез каква форма ще отразява същността си. Модата е само средство. Но то в никакъв случай не бива да бъде подценявано.

Страстта ми към дрехите бе насадена от майка ми. Въпреки че визуално изглеждаме съвсем различно (и слава богу) - тази необяснима любов ни обединява. Ние никога не сме живели заедно в съзнателния ми живот. Още когато бях на 4 годинки тя замина на едно много красиво и далечно място. Всичко, което получавах от нея, бяха огромни колети с приказни дрехи, които в скромната ни родина придобиваха още по-голямо обаяние.

Какво ти дава модата?
Освен безбройните коментари по градските улици и вторачените чифтове очи, модата не ми дава кой знае колко на родна земя. Искрено се забавлявам, когато доловя пълно неразбиране в празния поглед на драгите сънародници. Ние сме народ, претърпял толкова много - както хубаво, така и лошо. А, комичната част е, че 80% от братята не знаят нито за едното, нито за другото.

Все още има хора, които смятат, че 9 септември е празник свещен. Не мога да се сърдя. Една тиха въздишка и всичко се преодолява.

Но, какво ли разбирам аз - едно младо момиче, израснало и продължаващо да расте в годините на прехода.

Ще ми се да държа песимизма настрана! Поглеждайки обективно на този въпрос - отново, няма как да не споделя, че модата ме тласна към едни определени хора, за чието присъствие в моя живот благодаря и ден, и нощ. Тя - изкусната вълшебница, помогна за изграждането ми като личност.

Как определяш понятието "стрийтстайл" и има ли го в България?
Понятието "стрийтстайл" се обяснява елементарно. Това е мода, пренесена на улицата. За съжаление, в България няма мода, какво остава за успешна транзакция. Опитите на българските стрийтстайл сайтове да уловят суровия вид на София бяха успешни първите два месеца. По-нататък дори хората, стоящи зад тези проекти, които "вряха" от ентусиазъм, стигнаха до заключението, че май не ще го бъде.

Причината е много проста и май всички вкупом се досещаме каква е тя. Вечният негативизъм и всеобщата интелектуална пустота смазват каквото и да било развитие в тази област. В момента, в който се появи някой смел, авангарден образ, читателите го сдъвкват, изплюват, че и дори го смазват за десерт. Не вярвам, че нещичко би могло да се роди в тези враждебни условия, поне не за сега.

Кои са актуалните трендове за есенно-зимния сезон?
Колкото и банално да звучи – има от всичко по много. Сякаш идеята за "тренда" отдавна е размита. Положителната страна в подобен мултитрендов случай е, че всеки може да си даде ясна сметка какво би му подхождало специално на него.

Това обобщение не е отговор на въпроса, за това колкото и да е трудно и обширно, бих се опитала да отговоря както подобава.

Черното е новото черно, драги читатели. Всички заклети привърженици на този цвят могат спокойно да прекаляват с него, без да се срамуват. Ако измежду тъмната масовка е прибавена гладка кожа, свръхширок втален колан или масивно бижу – значи всичко е под контрол.

Познатите ни до болка "пеплум" силуети и пастелни цветове, за добро или за лошо, ще ни съпътстват и през студения сезон. Заедно с тях остава и добре познатото ни войнишко излъчване – разбира се, със силно модернизирано звучене. Принтовете продължават да бъдат актуални и се страхувам, че този сезон ще влязат с още по-голяма сила.

Новобранците тази зима са тежкият барок, шотландските карета, фолклорните мотиви и свръхразширените форми – силно вталени за контраст. Казвайки "тежък барок", се опитвам да подканя всички да прекрачат собствените си граници, но все-пак да бъдат внимателни и да правят всичко с вкус. Дори Dolce & Gabanna се справиха с тази тежка задача този сезон, какво остава за нас, обикновените хора.

Можете спокойно да извадите забравените карирани сака, панталони и шалове – стига да бъдат правилно съчетани, те ще придобият съвсем нов облик. Комбинацията от кожа и каре е силно препоръчителна. Прибавяйки ултрависок ток към всяка една дреха, вие вдъхвате нов живот.

Моят личен любимец за този сезон е ширещото се навред кадифе. Рокли с максимални дължини, изработени от този материал, както широки панталони, сака и шапки са силно препоръчителни. Разбира се, за най-смелите!

Що се отнася до аксесоарите – мотото е "Колкото повече, токова повече". Като се започне от фиби за коса и се стигне до облечени ултрависоки токове – всичко е в духа на барока. Изобщо, всичко което се е считало за табу, е разбито. Ако не желаете да причинявате страдания на краката си, се обърнете към крещящо актуалните пантофки - силно напомнящи на онези от кралските дворове. Те осигуряват комфорт, аристократично излъчване и безспорно са класика в жанра тази есен.

От къде идва името на блога ти?
Преди няколко години прекарах едно незабравимо лято далеч от нашите географски ширини. За "прощален" подарък ми бе връчен един разбираемо защо сантиментален парфюм - "Insolence" с марка Guerlain. Когато се върнах обратно в суровата реалност, той беше много важен за мен. Пренасяше ме обратно в други измерения. До толкова всички около мен бяха свикнали с аромата му, че не можеха да сбъркат присъствието ми.

Когато регистрирах блога си, бях сигурна, че искам да използвам точно това внушение - моето неуморно присъствие, заровено в пластовете страници. Исках да ухае на мен - непрестанно.

Защо започна да се изявяваш като блогър?
Всичко се случи много непринудено. Винаги съм си мечтала за една основа поле за изява - каквато и да е била тя - а това бе идеалната възможност. Първоначално качвах много безумни неща - снимки от партита, любими фотографии, видени тук и там - въобще имаше огромна липса на концепция. В последствие, заедно с мен се разви и блогът ми.

Как Unresting Insolence доби популярност?
Не зная. Все още се чудя защо, за бога, има хора, които да следят кой точно шал съм увила около чантата си днес. Странното е, че аз съм една от тях. Имам си своите любими блогове, които следя с огромен интерес. Вероятно това е причината. Но все още не мога да разбера какво толкова виждат хората в мен. Може би, аз прекалено остро влизам в полезрението им и те са принудени да ме видят.

Каква беше Вероника преди 10 години?
Малка. Преобличах Барбита от сутрин до вечер, учех прилежно, подготвях се за диктовките във вторник. И всеки път, когато майка ми се обаждаше по телефона, за да ме чуе  - ми задаваше един и същ въпрос в края на разговора, а аз отговарях: "Нови дрехи за Барбитата ми." Това бе всичко, което исках тогава.

А къде мечтаеш да бъдеш след още 10?
Никога не можем да знаем какво ни чака, но все пак знаем какво искаме да бъде то. Още от невръстните си години съм била наясно, че аз няма да живея в България. Всичко е само въпрос на време, на много малко време.

Като цяло, бих искала да се занимавам усилено с мода, за това в момента правя всичко по силите си. Искам сама да бъда виновна за изпълняването на това мое съкровено желание.