Помните ли историята на едно сирийско семейство, която ви разказахме неотдавна? Запознахме ви с Билал Хасан и неговото семейство, което живее в къща в Банкя, наета от канадския милиардер Янк Бари.
В Сирия Билал Хасан работи като финансист. Освен тази длъжност, той прекарва дълго време в медийната среда - работи както в радиото, така и в печата.
Биографията му в това отношение е доста внушителна. Билал има четири години стаж в бейрутско радио. Освен това e редактор на списание в продължение на две години.
Има десетки публикувани статии в различни арабски печатни издания.
Затова днес представяме един негов авторски материал, който е един вид отворено писмо не само до българското общество, но и до всички хора по света. В него говори той - гражданинът на Сирия и настоящ бежанец.
Специални благодарности за превода на Весела Величкова.
Това е първият път, в който пиша за държавата си от четири години насам. Всеки път, когато се опитам да напиша нещо за Сирия и за войната там, ме връхлитат спомени за ранени и умрели хора, за сираци, за хора, напуснали домовете си, за трагедии, болка и разруха. Всички тези картини изникват пред мен отново и сякаш дори мастилото замръзва от ужаса, който се каня да опиша.
Не знаех и все още не зная откъде да започна хилядите истории на ужаса, които биха разстроили ума на всеки човек. Това, което хората могат да усетят, докато четат, е само малка част от историята на 1460 дни смърт.
Но аз ще ви разкажа и за другата Сирия - за страната и за хората, които познавам, за жасмина на Дамаск, за замъците и историята на всички пустинни градове. За морето, чиято тюркоазена вода се прегръща с небето на здрачаване, и за родните планини - стари колкото света.
Много хора вероятно не знаят, че столицата на Сирия е един от най-старите обитавани градове в световната история и че в Дамаск са открити находки отпреди милиони години. В исторически план Сирия съществува още от каменната епоха и оттогава е земя на много империи и кралства, земя, през която са преминали много цивилизации, включително и арамейската.
Тук, в Сирия, и до днес все още се говори арамейски – езикът на Исус Христос – в исторически значимия град Малула, намиращ се близо до Дамаск. Манастирите край Малула, които са отпреди повече от 2000 години, са като гравирани в планините. Тези места са били периодично "поразявани” от цивилизации, които са ги колонизирали, като например Франция през миналия век. През 1946 г. Сирия става напълно независима от Франция.
Сирийският народ живее на тази земя, като остава упорито верен на своя патриотизъм. Сирийците не са една нация и не принадлежат на една религия – сред тях има мюсюлмани, християни, евреи и други – араби, кюрди и арменци, като дори и сред самите мюсюлмани има многобройни учения и деноминации.
Допреди четири години всички те бяха един народ, който живееше в своята родина. Народ, верен на своите навици и традиции, съгласно които всеки ликува с радостта на другия и скърби с неговата печал. Народ, споделящ традиции, изградени върху ценностите на етиката и гостоприемството, семейните срещи и близостта със съседите – всичко това бе поразено от войната. Сирия - страна с 22 милиона души население - бе разкъсана от войната.
Днес хората, прогонени от своите домове, са емигранти, разпръснати по целия свят. Те се редят на опашки на гранично-пропускателните пунктове и се отправят в различни посоки, където биха могли да оцелеят и да намерят безопасност за самите себе си и за децата си.
За сирийските имигранти в различните страни е известно, че се установяват за продължително време. Сирийски колонии има в много страни по целия свят, но това, което се случва днес, е без прецедент. Всичко това е нещо много по-различно от предвоенната емиграция, породена от икономически проблеми на индивидуално ниво.
Сирийците са силно привързани към своята земя и към родината си, и за тях е важно семейството да живее толкова добре, колкото може да си позволи. Днес те не са имигранти, а са хора, прогонени от домовете си. Дори не става въпрос само за сирийци. Това са хора, които през тези четири години са усетили десетки и дори стотици пъти вкуса на смъртта или опасността от нея – едва ли има дори и едно сирийско семейство, което да не е загубило някого или в него да няма поне един ранен или пострадал.
Тези огромни маси от хора губят своя подслон и остават под открито небе. Напускащите домовете си сирийци са две групи – първата се състои от тези, които нямат достатъчно пари, за да си позволят да отидат в далечни страни, а могат да стигнат само до съседни на Сирия държави, като Ливан, Йордания и северната част на Ирак. 
Билал Хасан
Другата част е в състояние да си осигури необходимата сума пари, за да може да отпътува за Европа през Турция и България или Гърция, убедено вярвайки, че европейските страни разполагат с голям потенциал да помогнат на бежанците в осигуряването на жилище и медицинско обслужване, образование и други жизнени нужди.
Въпреки всички опасности, през които преминават, за да стигнат до Европа, има едно нещо, което кара тези хора да предприемат това "приключение” и този риск – желанието да живеят и да избягат от смъртта. Това е, което ги подбужда да пресичат планини и долини, труднопроходими гори и опасни местности – желанието да се доберат до безопасно място.
Днес сирийски бежанци има в повечето европейски страни, включително в Германия, Швеция, Дания и други страни в Западна Европа. Разбира се, първата европейска страна, в която те влизат, след като напуснат Турция, е България, така че е разбираемо защо в бежанските лагери тук има толкова много сирийски бежанци.
Изобщо не става дума за екзотични страни и за далечни места, за някакъв лукс или за пътуване за удоволствие – престоят в бежански лагер не е нещо съблазнително, защото на такова място се живее трудно, но в случая на хората им се налага да го направят, и най-често войната се оказва основната причина да се търси изход в друга страна. Не може да се мисли, че някой, който преминава през опасни гори, върви пеша в продължение на дни и нощи и води със себе си децата и цялото си семейство, е опасен човек.
Самият престой в бежанския лагер е тежък от социална и здравна гледна точка. Често този престой, както и големите суми, плащани от бежанците на контрабандисти и трафиканти на хора, които ги експлоатират да последен дъх, изтощават тези хора, тръгнали да търсят своето спасение. В случая със сирийския народ аз съм сигурен, че тези хора искат да намерят сигурността на един "безопасен рай” с възможност да живеят като обикновени човешки същества, и че има неща, които са им дали надежда и са ги принудили да се изправят срещу всичко това.
Няма нищо по-лошо от войната, която предизвиква цялата тази трагедия и изправя сириеца пред две алтернативи: или да остане в страната с перспективата за почти сигурна смърт, или рискът, съпътстващ възможността за оцеляване. Сирийският народ не страда от глад или нищета, а от желанието да има приличен дом и достоен живот.
Но войната, да, този ужас на войната, който не се разсейва, и кръвта на невинните – ето това е окончателната равносметка от тази човешка трагедия, наречена "бежанци”. Сега съществува народ, повече от две трети от който е разпръснат сред други нации в търсене най-вече на безопасност. Ако беше намерил тази безопасност в родината си, той никога нямаше да я напусне.
| 20 | 0 |
