Днес, на Международния ден на майката и жената, от The Sun разказват историята на една вдъхновяваща представителка на силния "нежен" пол. Решихме да я споделим с вас, защото звучи красиво на фона на актуалните изказвания, според които децата с увреждания трябва да се "умъртвяват", дори и след като вече са се родили.
Щастливите усмивки, които греят от снимката, принадлежат на Томи и Лиса Макин. Томи се е родил със Синдрома на Даун, но това не се е случило под формата на внезапно сполетяло нещастие, с което майка му просто е трябвало да се примири. Изследванията по време на бременността са предупредили Лиса, че съществува огромен шанс детето ѝ да се окаже увредено. Тя сама е взела решението да го обича и задържи. И не, защото се е хванала като удавник за сламка. Лиса е майка-героиня на още три дъщери, но в миналото се е случвало да загуби бебе и категорично е отказала сама да си причини трагедията повторно.
Достойната майка по никакъв начин не съжалява за решението си. Днес малкият Томи е щастливо 2-годишно детенце, отглеждано с обич. "Синдромът на Даун не променя нищо. Невероятно е да наблюдавате как преминава през основните етапи в живота си" - радва се Лиса. Нали именно в това се състои свещената връзка майка-дете: да го обича в добро и зло, в здраве и болест!
За съжаление, бащата не е съумял да реагира по също толкова достоен за възхищение начин. Лиса разказва, че в деня, в който е разбрал за резултатите от изследванията, той се обадил и поискал от приятелката си да направи аборт. Предложил да ѝ даде 2000 лири, с които тя щяла да заведе здравите си момиченца на екскурзия, да разпусне и просто да забрави за умъртвения плод.
"Обичам бебето си и мисълта, че някой може да определи цена за главата му, направо ме отврати. Никога не съм изпитвала по-голям гняв. Пищях и крещях. Бях шокирана. Оттогава не си говорим."
Освен с Лиса, бащата не говори и със сина си. Така и не е проявил желание да се запознае с него.
Във връзка с този сладко-кисел случай, от The Sun публикуват и мнението на друга майка. Която също отглежда детето си, болно от Синдрома на Даун. Ето разсъжденията на Клеър Уилямс по въпросите за аборта, родителството и децата с увреждания:
"Един партньор никога не трябва да оказва натиск върху половинката си, с цел тя да направи аборт. Независимо дали детето има Синдрома на Даун, или не... Всички родители преживяват шок, когато разберат, че са изправени пред такъв проблем, но скоро след това установяват колко много са фантастично щастливите деца и родители, които успяват да се справят със ситуацията.
Проблемът с възгледите на много хора относно Синдрома на Даун е, че не разбират - вътрешно, тези деца са нормални и прекрасни. Синът ми Елиът ни донесе такова удоволствие, каквото би ни донесло всяко друго дете. Майка, която обмисля дали да не абортира увредения плод, трябва да прекара известно време със семейство, което има такова дете."
Ето така изглеждат жените, които достойно изпълняват най-свещения си дълг и повече от всеки друг заслужават да бъдат почитани - не само днес, но и през всеки ден от светлия си живот.
| 540 | 9 |
