Доктор Мила Бобадова бе избрана за "Човек на годината”, инициатива на Българския хелзинкски комитет (БХК), благодарение на гласовете на повече от три хиляди души.
Наградата се връчва за четвърта поредна година, а целта ѝ е да отличи наградения за неговия принос към защитата на правата на човека и хуманността.
Нашата мила героиния - д-р Бобадова, спечели статуетката за 2011 година, заради огромния ѝ принос и непрестанна загриженост към животните. Тя успя да вкара закон за инкриминацията на жестокостта към животни да стане факт и у нас. До 27 юли 2011г. ние бяхме единствената страна в Европейския съюз, в която безмилостното отношение към животните не се считаше за престъпление.
Доктор Мила Бобадова е ветеринарен лекар, в момента работи в клиника "Добро хрумване”. Освен това се занимава активно с каузата за инкриминация на жестокостта над животни още от 2008 година. Тя е член на гражданска група "Град за отговорни хора”, чиято цел е пропагандиране на отговорно поведение, което ще доведе до по-добра среда за живот, и е председател на Комисията за контрол и професионална етика към Българския ветеринарен съюз.
В интервю пред www.inews.bg д-р Бобадова разказа какво олицетворява наградата за нея и какво ѝ е коствало постигането на крайната цел.
Д-р Бобадова, какво представлява тази награда за Вас?
Тази награда за мен е точката, в която на всички става ясно, че насилието над животни и това над хора са идентични и пряко свързани. За мен тя е и един реверанс към хората, които се бориха тези 4 години за промените, които извоювахме. За стоенето в студа, за да се събират подписи, агитирането, разясняването, протестите. За всички обиди, които са получили. За всеки път, когато са се чувствали безпомощни пред поредното зверство.
Хората трябва да разберат, че насилието, било то над дете, възрастен човек и животни, е насилие и няма друго определение за него. Няма по-голямо насилие, няма по-малко.
Всяко цивилизовано общество осъжда агресията и насилието. Във всичките му аспекти, които неминуемо се пресичат в даден момент.
Колко време сте се борили за каузата насилието над животни да бъде инкриминирано и какво ви е струвало това?
Битката е от много време. Последните четири години е по-силна. Трудно бих обобщила цената, която съм платила. Най-трудното беше да въведа повече и повече хора в това. Да обясня. Да изкарам на преден план нетърпимостта към насилието. Да накарам хората да повярват, че ако съседът ви дере котки, то той освен опасен за котките, е опасен и за вас. Че ако някой стреля с пушка по животни, може да нарани и вас.
У всеки насилник има една струна, която лесно можем да дръпнем. С дума или жест дори. И ако до вчера сме ставали свидетели на насилието, упражнявано върху животни, днес може да го усетим върху нас.
В какво точно се изразява промяната на закона, освен че от административно нарушение насилието над животни се превръща в престъпление по Наказателния кодекс? Как тези промени засягат хората и техните права, освен тези на животните?
Това е правото да се защитите. Мен ме е страх от агресори. Не искам хората да живеят на бойно поле. Да стават свидетели на жестокост и от безсилие да предпочетат да се скрият зад вратите на дома си. Тези промени им дават право да поискат защита. Вижте, всички ние, които се борихме за това, сме водени от любовта си към животните, но крайната цел е хората да живеят по-добре.
Има ли вече осъден или поне подведен под отговорност човек, който е упражнил насилие над животно?
Още е доста рано да имаме осъдени, но за сметка на това по много случаи полицаите работят, има следствие и категорично има развитие.
Защо насилието над животни е всъщност толкова опасно от човешка гледна точка?
То е толкова опасно, колкото е всяко насилие. Ако обърнете внимание, в световен мащаб борбата с насилието върви в посока превенция. И ако някой някога си е позволил да прояви насилие спрямо куче, то за органите на реда светва червената лампичка, че този човек утре ще посегне на човек.
Изумителна е статистиката, която показва пряката връзка между насилието над животни и това над хора. Според редица криминологични институти в Европа и САЩ хората, посягали на животни, са най-често след време насилници в дома – блудства, домашно насилие. Също огромен е този процент и сред масовите убийци.
Представете си за какъв мащаб иде реч! И това са изследвания, проведени с години от така наречените профайлъри. Представете си следната картинка – вас ви обират. Полицаите идват у вас и търсят този, който е нахлул в дома ви, идват, за да ви помогнат. На вас. Не на откраднатия телевизор. Всеки закон се пише заради хората.
Цялото интервю с д-р Бобадова можете да видите на сайта www.inews.bg
| 7 | 0 |
