Сър Чарли Чаплин. Никога не сме го забравяли. Но през последните месеци си спомняме за него дори повече от обикновено. От всички предказания за 2012, тя взе, че се оказа годината, в която кинопродукциите за първи път от много време насам отдават грандиозна почит на немите филми. И по-специално - на това как звездите от тях са се борели за оцеляване, след като изкуството им започнало да говори.
Тази тема стои в основата на цели две ленти, които се бореха за най-престижните награди тази година. В "Изобретението на Хюго" Скорсезе е използвал 3D, за да пресъздаде истинската историята на един друг, много по-отдавнашен режисьор. Това е Жорж Мелие, който се е престорил на загинал в Първата световна война, защото след нея приказните му филми вече не били актуални. И "Артистът", разбира се - немият черно-бял "артист", който събра всички най-важни Оскари, Златни глобуси, БАФТА награди. Той се превърна в първия филм, почти изцяло без говор, който печели Оскар за най-добра лента от 1927 година насам.
Историята, героят, музиката и изобщо - всичко в "Артистът", нямаше как да не извикат повсеместни асоциации с Чарли Чаплин. Може би единственият човек на кино изкуството, признат от всички времена и ценители за цялостен, гениален Артист. С главно "А".
Също както Джордж Валентин от новия филм, и Чарли Чаплин е бил най-ярката звезда в нямото кино. Но въпреки вечната си любов към него, успява да използва артистизма си по начин, който му позволява да се нагоди към модерните изисквания, превръщайки се в звезда и на "говорещите" филми. Това казва за него и главният актьор от "Артистът" Жан Дюжарден: "Чаплин е бил гений. Той е знаел как да направи моста между немите филми и "говорещите". Той е бил невероятно креативен."
Послучай 123-тата годишнина от рождението на Чарли Чаплин, решихме да си припомним как точно е осъществил трудния преход. 2012 е особено подходяща за такава развносметка и поради факта, че се навършват 40 години от 1972, когато Чаплин е удостоен от Филмовата академия на САЩ с почетна награда за "неизчислимия принос, който има за превръщане на киното в изкуството на века".
Кариерата на Чаплин в сферата на забавлението продължава над 75 години - от детството му, когато се е изявявал на викторианската сцена във Великобритания, почти до смъртта му на 88-годишна възраст. След 1914 той става сценарист и режисьор на повечето си филми, две години по-късно започва и да ги продуцира, а след още две лета вече композира и музиката към тях. Участвал е в над 80 ленти, но три от тях са особено емблематични за прехода му от нямо към "говорещо" кино. Те се явяват и сред най-ценените класики в творчеството му.
"Светлините на града", 1931
Филмът излиза, когато публиката вече от няколко години е полудяла по възможността да гледа ленти с говор. Въпреки това, Чарли Чаплин отказва неговата да бъде такава и "Светлините на града" остават неми. Също както Джордж Валентин в "Артистът", който влага цялото си имущество в идеята да създаде още един филм без говор. Въпреки новите предпочитания на зрителите, които искат да бъдат и слушатели. За разлика от него обаче, Чаплин се радва на голям успех с произведението си. "Светлините на града" се смята за едно от най-големите постижения в кариерата му, а финалът на филма - за един от най-вълнуващите в историята на киното.
През същата година Чаплин защитава немите филми в статия за Time: "Действието е по-общоразбираемо от думите. Чуйте описанието на някой непознат обект - африкански глиган, например; след това погледнете снимка на животното и да видим колко изненадани ще останете."
"Модерни времена", 1936
Това е последният филм, в който се появява най-обичаният образ на Чаплин - Скитника. С прекалено широките си и абсурдно съчетани дрехи, мустачките, бастуна и нескопосаните опити да бъде джентълмен, въпреки бедността. Лентата показва как Скитника се бори за оцеляване в модерния индустриален свят. Чарли Чаплин, който влага най-голямото си майсторство на мим в този образ, смята, че Скитника няма бъдеще в "говорещото" кино. И в "Модерни времена" се сбодува с него, макар и по-късно да вплита в героите си типични за него символи.
Първоначално Чаплин планира това да бъде първият му филм с говор, дори пише сценарий с диалози. В последствие обаче се отказва и отново се обръща към немия формат със синхронизирани звукови ефекти.
"Великият диктатор", 1940
С последните два филма Чаплин вече се е превърнал в единствения холивудски режисьор, продължил да прави неми филми доста след залеза на актуалността им. "Великият диктатор" е първата му истинска "говореща" лента, макар част от думите на диктатора Хинкел да не съществуват реално в нито един език. След време Чаплин изрично уточнява, че докато е правел комедията, все още не е знел за Холокоста. Иначе не би могъл да изгради сатиричен образ на Хитлер.
Наличието на говор във "Великият диктатор" дава възможност на артиста да изкаже в прав текст своите граждански и социални позиции. Чаплин максимално се възползва от тази възможност, произнасяйки своята емблематична хуманна реч в края на филма. Тя е подходяща и за финал на носталгичния материал, с който му отдаваме почит:
"Всички искаме да си помагаме. Това е присъщо за хората. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не да се мразим и ненавиждаме. В този свят има място за всеки. Животът може да бъде свободен и красив, но сме кривнали от пътя си… Докато човекът е смъртен, свободата не ще загине!” - из великата реч на Чаплин от "Великият диктатор"
| 6 | 0 |
