В днешно време слушаме много негативни коментари относно пластичната хирургия. Основната причина е, че понякога тя води до усложнения и според мнозина не е оправдано този риск да се поема единствено с цел подобряване на външния вид, който природата ни е дала. Освен това в немалко от случаите е спорно дали става въпрос за подобряване или за загрозяване поради прекаляване с корекциите.
Пластичната хирургия обаче има и съвсем други измерения - далеч отвъд недотам обоснованото желание за твърде големи гърди или напомпани устни. Някои хора се разждат с естетически проблеми, които им пречат да живеят пълноценно. Други претърпяват ужасни инциденти, след които остават обезобразени. И целта им не е да направят лицето си по-красиво, а просто да имат лице, от което околните да не извръщат поглед.
Погледната в своята същина и първопричина, пластичната хирургия е важен дял от медицината. Тя също може да бъде животоспасяваща. Затова смятаме за интересно да ви разкажем за три от най-известните случаи на сър Харолд Гилийс - англичанинът, известен като "бащата на пластичната хирургия".
Първата документирана пластична операция
Виждате различните етапи на снимките горе. Пациентът Уолтър Йео бил британски моряк по време на Първата световна война. Докато обслужвал оръдията на борда на кораба си, претърпял инцидент, в който получил смразяващи кръвта наранявания на лицето - включително загуба на долните и горните клепачи.
Това се случило през 1916. На следващата година Йео започнал лечение при Харолд Гилийс, който за първи път в историята опитвал да присажда кожа от незасегнати участъци по тялото. По онова време той бил отворил медицинско отделение, предназначено специално за пациенти с наранявания по лицето.
Гилийс дал на младия моряк нови клепачи, като за целта използвал "маска" от кожа, присадена върху лицето в областта на очите.
Една от първите пластични операции на носа
Според архивите, през януари 1917 в болницата на Гилийс бил приет 132-рият му пациент с "нос, увреден от куршум". Мъжът се казвал Уилям М. Спрекли и бил лейтенант в британския военен контингент. Изписали го от тоделението чак три години и половина по-късно, но както се вижда от снимките, лечението му дало забележителни резултати.
Първият човек, претърпял радикална реконструкция на лицето
Виновник за тежкото обезобразяване на Уили Викаридж отново била Първата световна война. А относно неговия спасител, за пореден път ще цитираме името на Гилийс. Тъй като по онова време антибиотиците все още не съществували, присаждането на тъкан от една част на тялото върху друга често било свързано с инфекции. За да ги избегне, докато лекувал Викаридж, Бащата на пластичната хирургия измислил следния интересен метод: "премятал" кожа от гърдите или челото към нуждаещата се от операция част.
Кожата си оставала прикрепена, но била зашита под формата на тръба. Така първоначалният приток на кръв се запазвал и рискът от инфекция намалявал драстично.
Ако тази статия ви е била интересна и искате да четете още любопитни материали от Jenite.bg, можете да се присъедините към страницата ни във Facebook!
| 44 | 3 |
