Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Епизод 4: Децата
Епизод 5: Приятелите
Епизод 6: Другата
Епизод 7: Родителите
Епизод 8: Усещане за свобода
Епизод 9: НЕдостойните
Епизод 10: Любовта си отива
Епизод 11: Дела и документи
Епизод 12: Love is in the air
Епизод 13
Написах заглавието, погледнах го няколко пъти и го изтрих. После го написах отново. Не за друго – зачудих се наистина ли толкова съм се променила само за една година? Или всъщност винаги съм смятала, че бракът е набедена институция?
Ако трябва да съм искрена, това, което исках да преживея като събитие, беше сватбата. От позицията на настоящето, смея да кажа, че имаше много начини да осъществя това желание и без цялата съпътстваща документация, но кой би заменил вълшебството на онзи акт на вричане, когато обещаваш някому, че ще бъдете заедно... завинаги.
По-малко от десетилетие брачен живот май е претворило романтичната кифла в мен в цинична реалистка? Не. Не бяха годините брак, а няколкото месеца живот в полубрак. Искате ли да знаете как реагират мъжете на репликата "развеждам се"? Сякаш 300 червени лампи светват в съзнанието им и всички до една гласят – тази жена има нужда от секс и аз ще ѝ го дам. А, когато това са съпрузите на собствените ви приятелки или пък силните половинки от близко семейство, то отношението ви към брака ще стане не цинично, а направо вулгарно.
За период от два месеца, между октомври и декември, чух няколко изповеди – и на мъже, и на жени. Една от най-фрапантните гласеше следното: "И какво? Как реши, че някой ще се грижи по-добре за децата ти от собствения им баща? Аз нали я бях оставил моята. Е, не мога да си представя друг да целува момиченцата ми за лека нощ. Няма как да стане. Да, не мога да понасям майка им. Ако зависи от мен и ден няма да живея с нея. Но няма сила, която да ме отдели от дъщерите ми!" Това вървеше в комплект с: "Извинявай, че ще ти го кажа в прав текст, но... няма кой да те вземе на сериозно от тук насетне. С тези две деца от друг мъж. Аз да съм – ще мина, ще те оправя и съм си плюл на петите."
Не знам дали има смисъл да казвам, че от тогава (края на ноември) тези хора категорично не присъстват в обкръжението ми. По-културните и семейно настроени мъже сред близките ни обясниха как семейството си е семейство, а каквото става извън него си остава, където се е случило.
Или да ви разкажа за женените си колеги, които рязко промениха посоката на "шегите" в моята компания? А обажданията от онзи, който стана баща преди по-малко от месец и се чуди как да ми звъни по три пъти на ден, докато е на работа... Започвам да си мисля, че най-добрият начин да разберете дали мъжът ви кръшка е да го запознаете с приятелка или колежка, която се развежда. Отпусне ли се или ще ѝ посегне, или ще ѝ разкаже той как уважава съпругата си, като прави всичко възможно страничните му връзки да не се разбират. Какво да е отношението ми към брака в такъв случай?
Любовта се трансформирала в уважение с времето – дрън-дрън! Уважавате майка си и близките роднини. Това, че криете изневярата от партньора си, е поради вина, страх, остатъчна любов, за да запазите личния си авторитет (основно пред децата), но не и от уважение. Ако уважаваш някого няма да допуснеш той да бъде правен на глупак от когото и да било, камо ли от самия теб.
Друг е въпросът защо се е стигнало до тази изневяра. Ще кажете, че заради това, през което минавам, съм склонна към злоба и цинизъм. И може би ще сте прави. Не познавам идеални семейства. Но познавам такива, в които има любов. Забележете – не казвам хармония, а любов. По мои наблюдения успяват да я запазят онези, които общуват открито, изглаждат разногласията си в диалог и не си позволяват да трупат напрежение, да преглъщат чувства, било то и негативни и да оставят другия да се "досеща". Колкото по-рано и двамата в двойката разберат, че никой не е в главата на другия и не може да разбере какво се случва вътре, толкова по-добре.
Аз не се справих с тази задача. Винаги съм смятала, че щом някой е до мен толкова години, би следвало да ме познава като дланта на ръката си. Така и не се запитах дали аз го познавам по този начин. След като обсъждахме настоящата му връзка и той спомена, че харесва жени с дълги пръсти, се засмях – никога не съм и предполагала, че мъжът ми харесва дълги пръсти. Факт е, че моите са такива, но какво от това?
Изобщо нямам и представа за типа жени, които биха привлекли вниманието му. Да, знам как яде кюфтетата и, че мрази прекалено гореща храна. Но, погледнато реално, той има същите аргументи срещу моята личност, които аз използвам срещу неговата. Разликата е само в това, че аз си служа умело с думите и мога да го накарам да се чувства виновен за всичко. Бракът се превръща във фарс и започва да проявява ярки черти на цинизъм тогава, когато партньорството замине в "9-а глуха" и всеки започне да дърпа чергата към своята страна. Но истинските проблеми изплуват на повърхността, след като и на двамата партньори им омръзне да спазват благоприличие. Да, могат да полагат усилие "пред хората", но защо да се мъчат да го поддържат и у дома?
И, за да стане историята на всеки любовен живот още по-напрегната, идва и осъзнаването, че всеки човек минава през различни етапи в развитието си като личност. Докато на 20 години си имал едни приоритети, на 30 мирогледът ти може да е коренно променен. А човекът до теб да не е мръднал на йота. Как да продължите заедно в такъв случай?
Извод: Няма нищо по-прекрасно от брака, докато не стане ужасен. Добрата новина е, че именно, защото е връзка между двама, зависи от вас как точно ще се свържете така, че възлите да са устойчиви и издръжливи във времето.
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 108 | 10 |
