Светът на Лора: Кръговрати

Епизод 9 от личния дневник на една разведена жена

Животът бил това, което ни се случва, докато си правим планове. Не обичам клишета. Още повече не харесвам факта, че са истина.

И така, аз все още се премествам – ще рече човек, че изнасям триетажна къща. Но реших, че ще действам на принципа "бързата работа – срам за майстора". Само че няма да ви разказвам за това сега. Като приключи, ще го обобщя, наред със смешните, интересните и неприятните ситуации.

Сега е друго. Дядо ми почина. Не изневиделица. Беше болен, на 83 години, видя правнуци... Животът бил най-нездравословното преживяване. Още като се раждаме започваме да умираме. И дай, Боже, всекиму такива 83 години.

Още не съм плакала. Отидох си вкъщи, прегърнах мама и баба, пяхме любимата песен на дядо... Тъй като той беше заклет атеист, не бяха повикали поп, така че на мен се падна честта да кажа надгробното слово.

Винаги съм харесвала онази част от американските филми, в която всеки споделя хубавите си спомени с починалия. Тези нашенски приплаквания и припявания по гробищата са много неприятни. Усмихнах се, защото денят не беше тъжен. Отиде си човек, който в последния месец държеше това да му се случи.

Но се чувствам странно. Някак празно. Не ми е тъжно, или поне още не мога да го усетя така. Дядо беше за мен онзи мъж, по който се равняват всички останали. Поради липсата на друг в живота ми до 9-годишна възраст, той беше онзи приказен принц, за когото мечтаех да се омъжа, когато порасна.

Вече го няма. Малко ме е яд, че доживя да ме види разведена, но явно така е трябвало да стане. Безтегловно ми е. Но и това ще мине.

Междувременно, докато се прибирах от погребението, бившият звънна и в разговора стана ясно, че е запознал майка си с новата си приятелка. Още не съм попитала какво означава това. Учудващото е, че още не я е представил на децата като жената, която е до него. Вечеряха заедно, прибираха се от море заедно, а той така и не намира начин да им обясни, че тази какичка ще живее с него или нещо от този сорт.

Всичките ми приятели, а и майка ми, ме питат защо очаквам да им обясни. Защо очаквам да се държи по начин, по който никога не се е държал, а именно - като мъж.

Очаквам, защото винаги съм го правила. Наивна? Глупава? Явно съм такава. Продължавам да вярвам, че може да се промени. Може би продължавам да вярвам, че по някакъв начин, все още, аз мога да го променя. Знам ли... Някак нямам сили да се ровя толкова дълбоко в себе си и да откривам това. Не и сега.

Сега имам нужда да намеря отново личните си опори и основи и да ги поправя, за да ме държат в новата ситуация.

Така се случи, че се прибирах с леля ми, която е вдовица от вече 7 или 8 години. Много си говорихме за самотата и за това, че повлечени от вихъра на себедоказването и утвърждаването като глава на семейство, губим възможността да живеем отново с партньор.

Знам, че в думите й има истина и това ме плаши. За момента не много, но семенцата ще покълнат и после ще трябва да бера плодовете на този страх. Правя си лека равносметка наум. Аз съм най-малката от разведените ми приятелки и мога да се успокоявам с това, че имам време. Мога да си повтарям, че имам нужда да разбера докъде се простират собствените ми възможности. И го правя.

Но може би ще е добре да призная първо пред себе си, че имам нужда от рамо. Не веднага. Но имам. Само че изобщо, изобщо не се чувствам готова за това.

Усмихвам се. Всяко нещо се случва с времето си. Нали животът бил извън плановете...

Спирам да правя планове.

Попитах баба как ще се справя сега, когато остана сама след 60 години брак с дядо ми. Отговорът беше "Ти как се справяш? Всичко ще е наред"...

Станах пример за баба ми. Това може би е постижение.

Прочетете още:

Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

3/4 щастие

Мъжете са от Марс

Сърдитка


Когато мечтите се сбъдват

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

15 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



12
Paloma Sanchez 29.08.2013|16:24
Моите съболезнования! И аз съм преминала през същото с моя дядо,който беше за мен примера за мъж,и все още е. Липсва ми безумно с мъдрите си съвети за това какво заслужавам и какво трябва да даде един мъж на жената,която твърди,че обича.Сълзите не винаги са признак на мъката. Безтегловност е правилното определение. Именно такава усещам всеки ден,когато усетя липсата му. Интересно ми е каква е зодия е авторката?
11
rozalij gencheva 29.08.2013|15:43
Мъчно е, когато загубиш близък човек, но живота и това поднася.
10
Kalina Vicheva 29.08.2013|14:35
Животът никога не ни чака да си стъпим на краката, за това е добре да не отлагаме особено каквото и да е било, най-подходящ момент не идва. Предпазливостта не винаги е добър съветник.
9
София Павлова 29.08.2013|13:21
Пак ли това?!
8
Margо Filipova 29.08.2013|13:14
Трудо е да се справи със загубата на любим човек!
7
Анита Кралева 29.08.2013|12:59
Какво да се прави, случват се такива неприятни неща. Част от живота е!
6
Ape Ptero 29.08.2013|12:24
Най-голямата грешка на една жена е да се примири единствено с ролята си на майка и съвсем да забрави за себе си и своите потребности и желания. Това съм го виждала и при обвързани жени. Да не забравяме все пак че децата порастват в един момент и поемат по свой път, тогава ние какво правим?!
5
Мария Людмилова 29.08.2013|11:54
Какво си такова дете идиот не разбрах... ама както и да е.
4
Milen Stanchev 29.08.2013|11:41
Ох.. отегчителни истории..
3
Radina Arabadjieva 29.08.2013|11:26
:D това с оплаквачките вече е минало! в крайна сметка хората са различни и чувстват смъртта по различен начин и смятат,че трябва и така да бъдат изпратени. не виждам нищо лошо във всяка една традиция, стига близките да я усещат така .
2
Vili Asenova 29.08.2013|11:16
Съболезнования! Не знам до колко е удачно да кажа, че ми хареса начина, по който сте изпратили този близък човек, тъй като от малки си спомням, че най-големия ми стрес са били оплаквачките на село, ужасна традиция... По-добре е човек наистина да вярва, че след това отиваме на едно по-добро място.
1
Vanesa Apostolova 29.08.2013|11:05
Съболезнования! И аз продължавам да не го разбирам това, как бе хора мечтаете за любов, за мъж, за глупости?! не сте ли достатъчно големи да разберете,че това е алабализъм,който само образува нерви. самота, любов, мъж... някой да ти пърди и грухти до теб, я стига :Р
Блондинка се прибира вкъщи: -Скъпи, ще останеш много доволен, като ти кажа нещо. Днес 3 пъти минах на червено и никой не ме спря и не ме глоби. Със спестените парички си купих 3 нови шапки.
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Чини ми се, всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими. Човек...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти